Oтговорната компания

Анотация:

"Отговорната компания" (The Responsible Company) с подзаглавие "Какво научихме от първите 40 години на Патагония" (в превод от английски на Маргарита Дограмджян) на запаления алпинист, основател и съсобственик на компанията "Патагония" Ивон Шуинар и неговия племенник Винсънт Стенли, който работи в известната с екологичната си дейност компания като маркетинг вицепрезидент с известни прекъсвания. В „Отговорната компания“ Ивон Шуинар и Винсънт Стенли, съиздател на нейните „Хроники на отпечатъка“, използват своя четирийсетгодишен опит в „Патагония“ – и информацията за усилията на други компании – за да формулират елементите на отговорния бизнес в наши дни.

Представена на корицата на сп. „Форчън“ през 2007 година като „най-страхотната компания на планетата“, „Патагония“ си е спечелила слава заради своите нестандартни екологични практики и качествени дрехи. В „Отговорната компания“ Шуйнар и Стенли разказват как фирмата набира необходимата увереност – стъпка по стъпка, а понякога и връщайки се крачка назад – да работи все по-отговорно и да споделя откритията си с компании огромни като Wal-mart и малки като хлебарницата на ъгъла.

„Отговорната компания“ показва на компаниите как да си проправят път през промените в икономическото море и да забавят очертаващия се екологичен банкрут. Нейният съвет е прост, но ефективен: намалете отпечатъка си върху околната среда (и неговата все по-нарастваща цена), произвеждайте законни продукти, които са трайни, опознайте своя бизнес и снабдителната верига в дълбочина, за да се възползвате от колкото може повече възможности през идващите години, и спечелете така ценното за една компания доверие, като се отнасяте с уважение към вашите работници, клиенти и общности.

За авторите:

Ивон Шуинар е известен алпинист, основател и съсобственик на "Патагония". Освен това е съосновател (заедно с Крег Матюс) на "Един процент за планетата" – съюз на производители, които даряват поне един процент от годишната си печалба за екологични каузи. Запален сърфист и рибар, както и катерач, той живее във Вентура, Калифорния, и в Мус, Уайоминг, с жена си Малинда.

Винсънт Стенли, племенникът на Шуинар, работи в "Патагония" с прекъсвания от учредяването на компанията през 1973 година, и в продължение на много години е вицепрезидент на отдела за продажби на едро. Помага за създаването на "Хроники на отпечатъка", на инициативата "Общи нишки" и на книгите на "Патагония". Живее със съпругата си, писателката Нора Галахър, в Санта Барбара, Калифорния.

Откъс от книгата:

Как си изкарваме прехраната

Всички ние сме в началния етап на осъзнаване, че начинът, по който си изкарваме прехраната, едновременно замърсява природата и не задоволява основните ни човешки нужди. Изчерпването на световните ресурси и обезценяването на безценното подкопават нашето здраве и икономическо добруване. И все пак дълбочината и обхватът на технологичните новости през последните няколко десетилетия показват, че не сме изгубили най-полезните си дарби: хората са умни, изобретателни, приспособими. Освен това притежаваме морални устои, любов към живота и стремеж към справедливост. Днес трябва да използваме тези дарби докрай, за да стане икономиката ни по-социално справедлива и екологично отговорна, както и по-малко разрушителна по отношение на природата, която все още ни изтърпява.

Целта на нашата книга е да очертае – на фона на замърсената околна среда и промените в икономическото море – елементите на екоотговорността в наши дни, когато всички производители (на всички нива) трябва да се справят с последиците от двестагодишния модел на производство, който повече не бива да бъде подкрепян от екологична, социална и финансова гледна точка.

Двамата автори на настоящата книга работят в "Патагония" от самото и създаване преди четирийсет години. Целта им обаче не е да разкажат подробно историята на своята компания. Тя може да бъде прочетена в книгата на Ивон "Пусни народа ми да кара сърф".

С тази книга – макар и споделяща опита ни, придобит в "Патагония" – целим да сме полезни на всички, които виждат нуждата от дълбока промяна на бизнес практиките и работят във всякакъв вид компании. Макар да отправяме посланието си най-вече към онези, които произвеждат разни неща или – като нас – създават техния дизайн, то е насочено и към всички фирми за услуги, неправителствени организации и такива с нестопанска цел, които желаят да се отнасят добре към хората си и да ограничат отрицателния ефект от своята дейност върху околната среда. Книгата ни е за всички, които се трудят, а не само за ръководствата на компаниите. Тя е и за студенти по бизнес администрация и за всички млади хора, които искат да се раздават на бъдещата си работа докрай.

Добре е да знаете, че в началото "Патагония" не беше замислена като поемаща рискове, вманиачена на тема "околна среда", вторачена в пъпа си компания, а като дойна крава, носеща лесни печалби. Ивон учреди "Патагония" като клон на фирмата "Шуинар Икуипмънт" – тя произвеждаше чудесно катераческо оборудване, признато за най-доброто в света, но печалбата и бе много малка. "Патагония" трябваше да е "чистичка" и лесна за управление компания – предимно работа на бюро, – за разлика от десетте часа пот и мъки, хвърляни за изковаването на скални клинове в пещи на въглища или за пробиването и рязането на клеми от екструдиран алуминий. Производството на дрехи не изискваше скъпи матрици, които се износват, и имаше много по-широка клиентска основа от неколцина амбициозни алпинисти. Кой да е знаел тогава, че памукът може да е мръсен колкото въглищата?

В "Шуинар Икуипмънт" бяхме свикнали на изключително висок стандарт на производство: не може да се продава, без да се провери един секач на лед под лупа за нищожни пукнатини или други дефекти. Макар да прилагахме същия стандарт и при облеклото за алпинисти (то трябваше да е от дебел и здрав плат, за да издържа на катеренето по грапавите скали), знаехме, че един крив шев едва ли ще убие някого. "Патагония" щеше да е нашата безотговорна компания, да ни носи лесни пари, да се управлява безпроблемно и да печели достатъчно, за да държи "Шуинар Икуипмънт" на повърхността.

Екоотговорностите ни се появиха постепенно и някак от само себе си, докато се фокусирахме върху "истинската" работа – проектирането на дрехите, тяхното производство и продажба. В следващите глави ще опишем няколко момента, които ни отрезвиха (включително откритието, че памукът, нашият най-често използван естествен материал, се оказа много токсичен), за да илюстрираме как една стъпка прави възможна следващата – лесен, но ключов урок.

Нямаме право да представяме "Патагония" като модел на отговорна компания. Не правим всичко, което се очаква от една отговорна компания, а и не познаваме някой, който да го прави. Но можем да илюстрираме как група хора, заети в някакъв вид бизнес, са способни да осъзнаят своите отговорности към околната среда и обществото и да предприемат съответните действия, за да ги изпълняват; как всяко действие стъпва на раменете на предишното.

Преди си въобразявахме, че "Патагония" е по-специална компания, понеже е създадена от неколцина алпинисти и сърфисти, които обичат природата и изпитват непреодолима нужда да са сред нея, да се чувстват част от нея. Преди двайсет години нямахме какво толкова да си кажем с жената до нас в самолета, която носи перли и костюм на "Шанел" и държи екземпляр на "Форчън" в марковата си дамска чанта. Днес обаче се сещаме за няколко теми, които бихме могли да разискваме, от дизайна до контрола на снабдяването и вероятния недостиг на материали при дългосрочно планиране. Днес знаем – от разговорите с всякакъв вид бизнесмени – че ако "Патагония" изобщо може да се нарече изключение, то изключението е съвсем малко.

Подобно на мишките и хората, които имат 99% общи гени, така и Wal-Mart, British Petroleum и "Патагония" са замесени от едно тесто. "Патагония" може и да изглежда по-различна, защото собствениците и искат да осъществяват социални и екологични промени; освен това компанията ни е частна, а не обществена, и можем да поемаме по-големи рискове. Но управлението и изисква същия набор от умения, стреми се към същите възможности и се сблъсква със същата конкуренция и ограничения като тези на всяка друга компания.

Започнахме като алпинисти и сърфисти и непосредствената близост до природата ни позволи да осъзнаем кризата в опазването на околната среда по-рано от останалите и да предприемем действия в тази посока по-бързо от тях. Но накрая кризата стана очевидна за всички производители. Вече можехме да споделяме информация, свързана с екологични и социални проблеми. Скоро след създаването на компанията ни разговаряхме с основателите на Ben & Jerry's, The Body Shop и Smith & Hawken. По-късно разговорите с REI, The North Face и други компании производителки доведоха до създаването на Съюза за консервация – нестопанска организация, която се грижи за опазване убежищата на дивите животни и на местата за отдих.

Когато най-сетне се отказахме от пагубните си практики, замърсяващи околната среда, както и от онези, прилагани от доставчиците ни заради нас, потърсихме и открихме и други загрижени компании, готови да ни предложат помощ и съвет. Често те бяха огромни, като Levi Strauss, Nike, Timberland и The Gap. Разговаряхме и с други производители, чиято продукция се различаваше от нашата, като достолепния производител на плочки от текстил Рей Андерсън (основател на Interface), чието духовно прераждане след прочитането на "Екология на търговията" на Пол Хокън го превърна в "най-зеления бизнесмен на Америка", както отбеляза сп. "Икономист" в некролога си за него. Оказа се, че ние не сме единствени в желанието си да станем по-отговорна компания.

Когато поискахме да подобрим качеството си, без да увеличим разходите, потърсихме съвета на Джак Стак. Той и останалите служители в западащата компания Springfi eld Remanufacturing я бяха откупили от International Harvester и я бяха превърнали в успешна фирма чрез нововъведения в корпоративния контрол (тоест вслушване в мнението на най-добрите служители) и демократичен мениджмънт. Джак ни научи, че всяка успешна бизнес стратегия се обляга не само на интелигентността на ръководните кадри, но и на тази на обикновените служители.

С течение на времето станахме свидетели на колосални промени в работната култура в множество производства. През последните двайсет години компаниите от Силиконовата долина са преобърнали традиционните работни правила с главата надолу. Почти всички са чували за безплатните фитнес зали и безплатната храна. Малцина обаче знаят, че Google разрешава на служителите си да прекарват 20% от работното си време както намерят за добре. Ние го знаем, защото някои от служителите в Google Earth даряват това време – както и технологичния си опит, – за да помагат на защитниците на дивата природа да картографират миграционните коридори на големи животни, които са прогонени от обичайните местообитания заради промяна в климата или човешка дейност.

Станахме свидетели на възхода на био хлебарници и пивоварни, на органични ферми и фермерски пазари, както и на все по-широкото използване на здравословни храни. Станахме свидетели как въвеждането на сертификата "Ръководство за енергийно и екологично проектиране" (LEED) революционизира строителството и доказа, че жилищни стандарти, изискващи повече зеленина, създават по-здравословна работна среда и че по-доброто качество на строителството след време се отплаща на собствениците и инвеститорите. Днес много нови производствени фирми се съобразяват с нуждите на работниците си и уязвимостта на природата; много утвърдени компании също започват да променят отношението си. Но никой от нас не е направил достатъчно.

Онези, които планират бъдещето на производството си – във всяка една промишленост – трябва да вземат предвид увеличаващия се недостиг на енергия и вода, повишаването на цената им, както и на разходите за изхвърляне на отпадъци. Всяка компания – от WalMart до Cheese Board Collective, от British Petroleum до производителите на бирата Fat Tire Ale, от Dow Chemical до "Патагония" – вече работи по един или друг начин, пък било то и епизодично, за смяна на старата промишлена система (която замърсява околната среда, отделя големи количества отпадъци и става все по-скъпа) и се бори да създаде нови, по-щадящи начини за производство; всички ние се опитваме да изградим нов покрив над икономиката си, преди старият да се срути и да ни затрупа.