Слуховете за моята смърт

Анотация:

Телеграма на Марк Твен до „Ню Йорк Джърнъл”:
СЛУХОВЕТЕ ЗА МОЯТА СМЪРТ СА СИЛНО ПРЕУВЕЛИЧЕНИ.

„Ние имаме най-доброто правителство, което може да се купи с пари.”

„По-лесно е да правиш хората на глупаци, отколкото да ги убедиш, че са ги направили на глупаци.”

„Разликата между чудото и факта е точно като разликата между русалката и тюлена.”

„Шумът не доказва нищо. Често кокошката, снесла яйце, кудкудяка така, сякаш е снесла астероид.”

„Рано пиле – рано пее. Не се хващайте на тази нелепа поговорка. Познавах човек, който я изпробва. Той стана по изгрев слънце и го ухапа един кон.”

„Джентълменът е човек, който може да свири на банджо, но не го прави.”

„Може би сте забелязали, че колкото по-малко знам по един въпрос, толкова по-уверен ставам и толкова повече светлина хвърлям върху него.”

Завещание на Марк Твен: „Бидейки в ясно съзнание, похарчих всичките си пари.”

За автора:

Псевдоним на Samuel Langhorne Clemens. Работи като печатар и речен пилот по Мисисипи и безуспешно като златотърсач в Невада. Пътува из Европа и събира материал за "Innocents Abroad" 1869, с която става известен. Като журналист сътрудничи на различни вестници, вкл. Бафълоу, където се жени за богатата Оливия Лангдън и по-късно участва в издателска фирма, която пропада, но успява да компенсира загубите си с писане и лекции. Сред шедьоврите му са "Том Сойер" 1876, "Хъкълбери Фин" 1884, "Янки от Кънектикът в двора на крал Артур" 1889 и "A Tramp Abroad" 1880.