Моят чуден и трънлив футболен път

Книга-справочник с всички резултати и класирания в Първа и Втора лига на България и снимки на всички футболни шампиони на България

Книгата "Моят чуден и трънлив футболен път" за една от най-големите "бели" легенди Добромир Ташков (Мирко) излезе от печат и вече може да бъде закупена от верига книжарници Сиела. Нейн автор е Силвестър Милчев, а цената на изданието от 168 страници, проследяващо бляскавата кариера на Ташков, е 10 лева.

Легендарният Добромир Ташков е роден на 21 април 1925 година във Варна, където започва и неговият спортен път в редиците на Шипченски сокол.

През 1951 година дебютира с бялата фланелка и играе за Славия освен този сезон и в периода 1953-1961. С екипа на "белите" записва 163 шампионатни мача и отбелязва 97 гола. На три пъти е вицешампион (1954, 1955 и 1959 г.). Финалист е и за купата на страната със Славия през 1954 година. Като водач на "бялото" нападение става носител на купата за голмайстор номер 1 в А група за 1954 и 1958 година.

В националните гарнитури има следния актив: 7 срещи и един отбелязан гол за "А"Ф отбора и 3 мача в "Б" състава.

След приключване на състезателната си кариера, Ташков се утвърждава и като голям треньор при "белите". Завършва две висши образования - Икономическия институт във Варна и ВИФ (днес НСА). На поста старши старши треньор на Славия застава през есента на 1963 година и извежда отбора на два пъти до купата на страната (1964 и 1966 г.). Под негово ръководство "белите" са вицешампиони (1967 г.), а четири пъти печелят и бронзовите медали (1964, 1965, 1966 и 1973 г.). Воденият от него отбор на Славия се класира на полуфинал в европейските клубни турнири през сезона 1966-67 в надпреварата за КНК като с това става първият български тим с подобно постижение.

Рекордьор е по брой мачове начело на "белия" тим за всички времена. Активът му само в елитната група е от 228 срещи, в които постига 102 победи, 71 равни и 55 загуби, при голова разлика 342-245.

В 6 мача е старши треньор на националния отбор на България.

Работи с успех и в чужбина. В Мароко печели два пъти купата с Раджа (Казабланка) през 1977 и 1982 година. Извежда до пет отличия и Омония (Никозия). През 1972 и 1983 година печели титлата и купата на Кипър, а през 1983 година и Суперкупата на страната.