Покани ме да вляза + Онзи, който убива в гората

Фен ли сте на хоръра? На завладяващия психотрилър?
Ще се усмелите ли?

Покани ме да вляза

Оскар и Ели. И двамата жертви, всеки по свой начин. И всеки от тях разчита на другия за своето спасение. Оскар е плахо и затворено дванайсетгодишно момче, което живее с майка си в мрачен жилищен комплекс в покрайнините на Стокхолм. Той мечтае да срещне отсъстващия си баща, ежедневно е преследван, тормозен и унижаван от съучениците си, подмокря леглото, когато го е страх. Ели е странното момиче, което се премества да живее в съседство. Тя не ходи на училище, никога не излиза на улицата денем и излъчва студенина и миризма на мъртвец. Оказва се, че Ели е двестагодишен вампир, затворен завинаги в тялото на дете, обречен да се храни само със свежа кръв. Ели и Оскар се сприятеляват и тя променя изцяло неговия малък свят, докато големият остава все така сив и враждебен. Митът, че вампирът не може да влезе при човек, ако не бъде поканен, е превърнат от автора в леко зловещ, но чудесен символ на близостта и доверието.

"Ужасяваща свръхестествена история, която е същевременно затрогващ разказ за приятелството и спасението. Мрачното иносказание на Линдквист би се приело като самоцелно насилие, ако не беше написано толкова интелигентно и не разтърсваше с посланието си." - в. Таймс

"Силата на Линдквист като писател е в начина, по който владее времето и пространството. Монотонната сивота в живота на Оскар придобива други измерения на фона на кървавите вакханалии и затвърждава Скандинавия като култова територия, където баналната нормалност е най-ужасяващ кошмар." - в. Гардиан

"Напомня за най-доброто от Стивън Кинг, а страховитите сцени дълго ще ви преследват насън. Да се чете само на дневна светлина." - в. Индипендънт

Онзи, който убива в гората

Дългогодишният служител на „Уейърхозър" Джоузеф Д. Уайли е изчезнал във вторник сутринта, докато бил на смяна. Уайли, 47-годишен, домакин на дървопреработвателната компания, изчезнал, докато проверявал едно съобщение за голям брой прекършени дървета... „Джо не би си тръгнал просто така. Нещо лошо се е случило", заяви Келъхър, началникът на Уайли...

От наблюдателницата горе високо погледът му беше прикован върху двете многоцветни форми, които бавно се изкачваха по пътеката. Подобно на ястреба съществуването му се състоеше от поредица действия и реакции.

Ядеше, когато беше гладен, а когато беше уморен, спеше. Времето, през което беше буден, минаваше в търсене на храна, от която той имаше нужда в големи количества. Обаче за разлика от ястреба той имаше способността да мисли предварително - сега тези двама мъже бяха негова плячка.

Чие дело е последвалият кървав апокалипсис? На безобиден горски обитател-великан или на зловещо чудовище-убиец?

В митологията на всички племена от Северна Калифорния, Юкон, Северозападните територии и Аляска се разказва за едно голямо същество - нито човек, нито животно, което ходи из гората на два крака с огромни стъпала. Възможно ли е обаче некласифициран хоминид да съществува в близост до човека и да остане неоткрит? Ако не съществува, тогава човек се пита как подобно явление може да бъде приписано на нещо друго. А може би един ден, след години, в някоя зоологическа градина ще се появи атракция, която ще включва семейство от тези същества, и всички ще отправим поглед назад и ще се запитаме как е било възможно хората да се съмняват в това.

Критиците съветват: "Да се чете само на дневна светлина."!