Европейски разказвачи XX/XXI век. Казанската звезда

Анотация:

Бедна и немощна старица изживява последните си дни на тавана у богати роднини във Виена. Умирайки, оставя прашен сандък на единственото същество, отнесло се с внимание към нея - Аника. А в сандъка са реликвите на нейната младост и на нейната любов - стари театрални костюми и имитации на скъпоценни накити. Сред които и имитация на "Казанската звезда" - диаманта на диамантите. Защото старицата е била кралица на парижките сцени.

Прашният сандък ще преобърне съдбата на малката Аника - намерена като бебе в една алпийска църквица и отгледана с много любов в спокойния и уютен дом на семейство ексцентрични професори. Ще се появи една красива и елегантна майка, пред Аника ще разтвори врати старинно семейно имение далеч на север, ще последват срещи с достолепни аристократи в скъпи курорти, ще изникне и смъртна опасност... Докато Аника открие, че истинските ценности в живота не са увити в лъскава хартия.

Книгата "Казанската звезда" е номинирана за Медала "Карнеги" и е удостоена със Сребърната награда за детска литература на британската Асоциация на издателите.

За автора:

Ева Ибътсън е родена във Виена на 21-ви януари през 1925 година с името Мария Шарлоте Мишел Визнер. Баща й е виден лекар, а майка й романист и драматург. И двамата са професионалисти отдадени повече на работата си отколкото на единственото си дете. Когато е съвсем малка родителите й се разделят и Ева прекарва повечето време в местене от единия родител при другия. Това може и да изглежда доста екзотично и интересно, но в по-късни години бъдещата детска авторка определя детството си като травматично и нещастно.

„Винаги бях в някакъв влак, пътувайки нанякъде и мечтаех да имам дом. Когато започнах да пиша, съзнателно или несъзнателно винаги исках нещата да се подредят добре за героя или героинята.” Така именно детството се оказва богатият извор, от който черпи теми за бъдещите си детски книги.

След това Ева живее известно време в огромна къща с множество лели стари моми, в която цари интелектуална атмосфера. Образите на лелите ще се появяват редовно в книгите и или както тя обича шеговито да отбелязва: „Когато блокирам при писането на книга, обикновено въвеждам една леля в повествованието.”

Заради растящата заплаха на нацизма, през 1933 година цялото семейство, което е от еврейски произход, напуска Австрия и заминава за Единбург. Скоро майка и се мести в Лондон и за няколко години Ева живее с баща си. Завършва Дартингтън Хол – доста напредничаво училище, а после следва физиология в Кеймбридж. Разнообразните манипулации върху живи животни обаче съвсем не са по вкуса и и тя не се колебае дълго преди да приеме предложението за брак на еколога Алън Ибътсън.

Младото семейство се установява в Нюкасъл, а Ева Ибътсън се отдава напълно на четирите си деца. Поради желанието й да им осигури спокойното и безоблачно детство, което не е имала, започва да пише сериозно едва след като и най-малкият й син е започнал училище. Първата й книга, "The Great GhostRescue", е публикувана сравнително късно (1975г.) когато тя е на 50-годишна възраст. Следват "WhichWitch?" (1979), "Not Just a Witch" (1989), "The Secret of Platform 13" (1994, смятана за предвестник на книгите за Хари Потър), "Dial-a-Ghost" (1996), "Monster Mission" (1999). Книгите и от този период са шеговити и забавни. В тях съжителстват магьосници, вещици, тролове, великани човекоядци и обикновени деца.

След смъртта на съпруга й през 1998 година Ева Ибътсън признава, че вече няма желание да се шегува в книгите си. От тази промяна се раждат по-сериозни, но все така омайващи, книги – „Мая, кралицата на Голямата река” (2001), "The Star of Kazan" (2004), "The Dragonfly Pool" (2008). Освен това тя е автор и на няколко книги за възрастни и юноши.

Литературният успех на Ева Ибътсън е доказателство, че никога не е късно да направим още едно вълшебство в живота си. Книгите й се отличават с познаване на детската психика (да, да бъдеш майка на 4 деца те прави специалист в някои области и си има предимства), тънко и премерено чувство за хумор и умело разказани истории. Творбите на Ибътсън неизменно са със щастлив край. Авторката е маниак на тема хепиенд и смята, че децата не заслужават нещо по-малко от щастлив завършек на историите.

Съвсем закономерно Ева Ибътсън е носителка на множество награди и отличия за детските си творби.  През 2001г. печели Nestle Smarties Book Prize за „Мая, кралицата на Голямата река”, през 2004г. сребърен медал от същата награда за "The Star of Kazan", а "The Secret of Platform 13" е включена в краткия списък през 1998г. Три от книгите й заемат място в кратките списъци на медала „Карнеги” – Which Witch? през 1978г., „Мая, кралицата на Голямата река” през 2001г. и "The Star of Kazan" през 2005г. „Мая, кралицата на Голямата река” е класирана на второ място за Наградата за детска литература на Гардиън през 2001г.

Въображението и работоспособността на Ева Ибътсън не отслабват до самия й край. Едва три седмици преди смъртта си тя завършва работа по коректурите на последния си роман –"One Dog and his Boy" (2010). Посмъртно излиза още една нейна книга – "TheAbominables" (2012), която е писана в по-ранен период, но наследниците й решават да я направят достояние на читателите.

Кралицата на хубавите детски книги ни напуска на 20 октомври 2010 година, но Мая, Фин, госпожица Минтън, подрастващата вещица Одж, Бен, Тали Хамилтън, принц Карил, Аника, винаги ще са тук. Всичко, което трябва да направим е да разгърнем книгите и и магията започва да действа.