Страници от книжовното наследство

Върху основата на продължителни издирвания в редица европейски библиотеки сборникът с критически студии преоткрива света на книжовното изкуство на българските ръкописи от Симеоновия „Златен век“ до епохата на старопечатната славянска книга, която възниква върху основата на старобългарската книжовна продукция от Преславската, Охридската и Търновската книжовна школа. По данни от редица преписи се установява съдържанието и оформлението на първообразния състав от прочутата Симеонова антология „Златоструй“ с беседи на Йоан Златоуст. В научно обръщение се въвежда Белокриницки сборник от ХVI век с текстове, посветени на славянските първоучители Кирил и Методий. Изтъкнати са заслугите на византийския кодификатор Симеон Метафраст за развитието на книжовния процес от времето на Търновската книжовна школа.

Предлага се ново решение за възникването и оформлението на Бдинския сборник с жития от 1360 г. Особено внимание се отделя на „Книга Григория Цамблака“ – уникална антология със съчинения на именития български и източноевропейски писател митрополит Григорий Цамблак. За първи път се озвучава ролята на Пахомий Логотет и неговите автографи за разпространението на Цамлакови текстове. Проследява се съдбата на Евтимиевото житие на св. Петка Търновска в илюстрираните старопечатни книги на Божидар Вукович. Книгата „Добротолюбие“, 1793 г. е представена чрез пълно издание на словата от Григорий Синаит в превод на Теодосий Търновски – разчетен текст и фототипно приложение, което позволява да се види текстовото оформление на славянския ръкопис от Свято-Троицката Сергиева лавра. По единствения препис от Рилския панегирик, 1479 г., се дава ново разчитане на житието на Теодосий Търновски от патриарх Калист. Темата за старопечатната славянска книга и нейните такстологически проблеми се продължава с изследвания на „Марагрит“ (1641) и „Пролог“ (1696). Поместени са очерци за проф. Емил Калужняцки и проф. Куйо Куев - заслужени изследователи на старобългарската ръкописна книга.