...малко той, малко аз, малко ние

"...в дълбините на душата си
младостта е по-самотна от старостта."
Ане Франк

"това не е книга като книга -
подредена, с жанр и ритъм.
не.
това са думи -
разпръснати и разпилени.
като живота.
и дневник не е.
(макар че прилича.)
и поезия също. нито пък проза.
това е книга с по малко от всичко.
като живота.
това е книга без претенции,
с пропуснати запетаи,
изречения, които започват с малки букви
и някоя правописна грешка тук и там.
като живота.
и истинска като него.

ето, предупредени сте."
...

"имаш красива усмивка, но очите ти са малко тъжни", казаха ми веднъж.
"който трупа знание, трупа тъга", спомних си след това.

Мария Василева е родена в последния ден на септември 1986 г., в Бургас. Завършва Френска езикова гимназия и МИО в Икономическия Университет – гр. Варна. Следва една година и във Варшавския икономически университет. Страстта й обаче не са икономиката и финансите, затова работи като кариерен консултант, където всеки ден е различен и се чувства истински полезна.
Любовта й към думите започва със списването на личния й блог Разпилени парченца, който тази есен навършва пет години.