Любовна лирика

"Нощен шепот

Не целувай стъклата на мойте очи,
не тъгувай по мъртвите блянове, мила!
Провали се животът – денят ми горчи,
а отново да почна – не, нямам сили...

Не докосвай протезата на духа ми,
че отрязаната илюзия ме боли…
А съседите (чуваш ли?) ходят с налъми
върху нашите живи до вчера мечти.

Колко беше нетрезво и колко нелепо,
че повярвахме в думи и чудеса!
Но обвий ме с листата на нощния шепот
и така да дочакаме ранна роса.

Да измием душите от сажди и прах
и да теглим чертата на строга присъда.
Аз не мога за бъда какъвто бях,
но пък верен на себе си мога да бъда."

Иван Вълев е автор на осем поетични книги, както и на един роман. Завършил е полска филология и превежда от полски поезия и проза. Живее в Пловдив, където е работил в издателство „Христо Г. Данов“ и ПУ „Паисий Хилендарски“. Няколко години е бил книгоразпространител.
Стихосбирките му „Скорост“ и „Пътят на птиците“ са печелили наградата „Пловдив“. Неговата поезия се отличава с емоционалност, искреност и критичност към българската действителност. Формата й е в духа на традицията, но в същото време притежава оригиналността на съвременни поетически похвати. Той използва както класическия, така и свободния стих. Естественият поетически изказ прави стиховете му достъпни и разбираеми.
Популярни са някои песни, създадени по негови стихове („Лятото“, „Нито ден е, нито вечер“, „Обещания“).
Превеждал е класици на полската поезия – като Ян Кохановски, Адам Мицкевич, Ярослав Ивашкевич, а също и съвременни поети и прозаици. За тази си дейност е получил полско държавно отличие.
Любовната лирика на Иван Вълев представя съкровените интимни преживявания на съвременния човек.