В кухнята на страстта

В Сицилия, където мафията говори тихо за любов, се разгаря сочна приказка за секс, рецепти и загадъчни убийства. Кухнята носи ароматите на миналото и всяко събитие в историята ѝ е записано с някакъв обонятелен меморандум.

Ето ги ванилията, кафето, индийското орехче и тайните; ето ги млечно-сладката миризма на бебета, на стара кожа, овче сирене и теменужки. В ъгъла, до килера, е увиснала миризмата на стар тютюн, на старост и смърт, а соленият аромат на похот и секс, се усеща във въздуха до стъпалата към избата заедно с мириса на сапун, чесън, пчелен восък, лавандула, ревност и разочарование.

...скоро вие ще видите, че изкуствата на любовта и на готвенето се допълват едно друго. Всъщност те са част от едно и също нещо – тържеството на живота, възторга на сетивата. Излегнах се на масата в цял ръст. Студеният, гладък дъб лепне по голата ми плът. Дупето и бедрата ми са закръглени. Тази нощ е кулминацията, последният урок. Под светлината на свещите се протягам и гледам Англичанина докато се движи внимателно сред сенките в другия край на кухнята. Слушам потракването на тиганите му, прекъсвано от време на време от звуците в лятната нощ, свиренето на комар, ревът на муле.

„Празник на живота и всички негови удоволствия, изгарящ от страст, наситен с екстравагантни цветове. Подобно на Като гореща вода за шоколад този роман оставя у читателя усещането за топлота и хармония”. - Джоан Харис