Иво Андрич. Исторически песимизъм и трансцендентални блянове

Това е втората книга на проф. Светлозар Игов, посветена на творчеството на първия балкански Нобелов лауреат за литература. В книгата са включени най-нови работи на българския познавач на делото на Иво Андрич.

След един нов синтетичен портрет на Иво Андрич са дадени интерпретации на различни творби и проблеми в делото му. Една съпоставка между образите на Андричевия Алия Джерзелез и Йовковия Шибил разкрива чрез жеста на "слизането от пиедестала" на юнашката им слава успоредната дегероизация и хуманизация на мита в контекста на несъстоялата се биографична среща между писателите в Букурещ.

Проследява се духовната авантюра на конструирането на ненаписания "морски роман" на Иво Андрич. В биографичния етюд Gloria mundi са проследени Нобеловите дни на лауреата от 1961 година. Цяла студия е посветена на Андрич като един от първите точни диагностици на "кървавото и мътно движение, наречено фашизъм".

В разгърналите се през последните години спорове Светлозар Игов заема позицията за едновременната принадлежност на Иво Андрич към сръбската, хърватската и босненската традиция и общобалканската репрезантативност на творчеството му, чийто тревожен хуманизъм го родее с такива класици на модерната световна литература като Франц Кафка, Томас Ман и Албер Камю.

Проф. дфн Светлозар Игов е литературен критик и историк, есеист, поет, романист, преводач. Завършил е гимназия в София и славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е в Загреб и Белград. Работил е като Асистент в Софийския университет , бил и редактор във в. "Литературен фронт" (1969–1970) и сп. "Съвременник" (1971–1977). Бил е член на редколегията на списанията "Съвременник" (1973–1983), "Панорама" (1980–90) и "Сравнително литературознание" (1980–1990). От 1994 година е главен редактор на сп. "Език и литература". Бил е научен и старши научен сътрудник в Института за литература при БАН. От 1978 година е преподавател в Пловдивския университет. За пръв път печата през 1960 г. във в. "Средношколско знаме". Автор е на повече от 1000 публикации за класическа и съвременна литература, по сравнително и славянско литературознание, история и теория на критиката и поетика на романа. Издал е над 30 книги, сред които "История на българската литература", "Грозните патета" (две книги, критика), "Творби от българската класика", "Ранният край на лятото", "Елените" (роман), "Там" (поезия), "Призори" (фрагменти) и др.
Негови работи са превеждани на английски, френски, немски, испански, италиански, руски, чешки, полски, сърбохърватски, унгарски, японски и други езици.
Светлозар Игов е една от най-значимите и динамични личности в българския литературен живот през последните няколко десетилетия.