Разгаданата усмивка

Марко Ганчев е поет, преводач, есеист, детски писател. На широката читателска публика е познат предимно като сатирик, но литературните критици винаги са допълвали, че той е многопластов поет, при когото лириката е сатирична, а сатирата - лирична. При неговия почерк по-скоро става дума за ирония, отколкото за злъчен сарказъм. Поетът навършва деветдесетгодишна възраст и седемдесетгодишна литературна дейност. Издал е около петдесет книги, разпределени почти в еднакъв брой при социализма и при демокрацията. Едни от тях са били ругани, други награждавани също така почти еднакво и при двете системи.

Както творческата, така и гражданската биография на поета е белязана от многобройните обществено-политически обрати на преживените десетилетия. Роден на 13 февруари 1932 г. в с. Марча, сега квартал на гр. Дряново. Завършва гимназия в родния си град, а в Софийския университет - българска филология. Бил е редактор в различни издания, между които вестниците "Народна култура" и "Стършел", издателство "Народна култура", списание "Съвременник", алманаха "Апропо". През 1969 г. стихосбирката му "Бягащо дърво" е обявена за антинародна, на редактора и на автора са наложени наказания. През 1971 г. Марко Ганчев е изключен от БКП заедно с Валери Петров, Христо Ганев и Гочо Гочев заради отказа им да подкрепят писателска резолюция срещу Александър Солженицин.

През 1988 г. Марко Ганчев участва в учредения от д-р Желю Желев дискусионен "Клуб за подкрепа на гласността и преустройството". Три месеца преди 10 ноември 1989 г. започва да чете всяка седмица по радио "Свободна Европа" публицистичните си "Есета на прощаване с тоталитарната система". Веднага след промяната е избран за главен редактор на в. "Литературен фронт", като го преименува на "Литературен форум". В Седмото Велико народно събрание е депутат от демократичните сили. Подписва новата конституция, заради което е изключен тоя път пък от СДС.

От 1993 г. в продължение на пет години е посланик на България в република Беларус. Сега е писател на свободна практика. Поетът е подбрал стихотворения за вечно сложните отношения между партньорите, които се усложняват още повече от бързо разместващите се обществено-политически пластове на епохата в страната и в света. Укорителната ирония нерядко се превръща от само себе си в примирителна и дори опрощаваща, защото макар и да сме паралелни светове един спрямо друг, галактиката ни е обща и сме длъжни да крепим космическата хармония.