Платото

Антиутопичен роман

Книгата "Платото" е една от най-съкровените творби на Владимир Свинтила. Писана през 60-те години на ХХ век, тя има удивителна съдба.
Макар в онова десетилетие да настъпва кратко "размразяване" в Източна Европа (1958-1968), всичко се оказва поредната лъжа. Под егидата на хрушчовизма реформаторите-комунисти предприемат една - уж непримирима - критика и самокритика на сталинизма (това се отнася и за т. нар. "априлско поколение"
у нас!). Ала в действителност те само подновяват старата марксическа утопия и възкресяват илюзорните блянове на ленинизма за тотална - освен политическа, също "научно-техническа" и "културна революция". Илюзии, в които авторът вече не вярва.

Владимир Свинтила (1926 – 1998) произхожда от възрожденски род с патриотични традиции. Завършва италианската гимназия в София. Учи за кратко медицина и режисура. Следва романска филология и право в Софийския университет. Завършва право през 1952 г. Дебютът му на преводач е с блестящия превод на "Сонети" на Шекспир и "Песни и поеми" на Робърт Бърнс. Работи като журналист и редактор, известно време е драматург. Реализира се като публицист, есеист, художествен и литературен критик, кинокритик, историк на българската култура, културолог, народопсихолог, социолог, поет, белетрист. Автор е на повече от 4 хиляди публикации в печата и на 20 книги. Сред тях се открояват "Длета и ружи", "История на самоковската живописна школа", "Слово за зографа Захарий", "Аз бях Леонардо", "Милионерите на София", "Писма на една актриса", "Спомените на джебчията", "Васил Захариев", "Васил Стоилов", "Кладенецът на мълчанието", "Лицето на Горгоната". Издал е изкуствоведски албуми за Асен Грозев, Васил Бараков, Андрей Николов, Борис Ангелушев, Веселин Стайков, Владимир Димитров - Майстора. Към преводите си добавя "Четири квартета" на Томас Стърнс Елиът, "Тревни листа" на Уолт Уитман, "Лирика. Мистични поеми" на Уилям Блейк, "Ромео и Жулиета", "Хамлет", "Ричард III", "Венецианският търговец" на Шекспир, "Трактат за живописта" на Леонардо да Винчи, "Рубайят" на Омар Хайям.
Негови статии и студии намират прием в чуждата преса:
"Таймс ъв Индия", "Унидад" (Перу), "Всесвит" (Украйна), "Ревиста Джеографика универсал" (Бразилия), "Тайди" (Финландия). Поставена е една негова пиеса ("Прометей в Кипър", Бургаски театър, сезон 1960 - 1961 г.), неговият документален филм "Изкуството на Сиена" получава наградата на Сиена.