Лисица в кокошарника

Ето че не можахме пряко да дадем отговор на въпроса защо пишем? Защо издаваме? При едни писатели това е резултат от търсене на ефекта в писането, при други то изразява езика на властта, на господстващите (преди на социализма, сега на капитализма), но само по себе си то не може да отключено по политически, психологически или социални причини. Вярвам, всеки ще се съгласи, че то е като игрите на детето: понякога непонятни, понякога шумни и копиращи света около него, но винаги стремящи се да си обяснят този свят от позицията на аутиста. Самотни и неразбрани игри, които преведени на езика на възрастните, означават да си възвърнем нещо загубено, „изгубения рай“ по Джон Милтън.

Но аз съм оптимист. Талантливите ще продължат да пишат. А какво става с книгите? Защо въпреки всичко продължаваме да пишем? Емил Ми­шел Чо­ран отговаря: „Спо­ред мен е твър­де труд­но да се пред­ви­ди съд­ба­та на кни­ги­те – то­ва е мно­го по-труд­но за пред­виж­да­не от съд­ба­та на хо­ра­та. И мо­же би то­ва е един­с­т­ве­на­та при­чи­на, ко­я­то мо­же да ни на­ка­ра да пи­шем“. А прегледите на книги? Да не забравяме: един подобен проект винаги е с отворен финал, винаги е съпровождан със субективизъм, опити за преподреждане и йерархизиране на имената и фактите, на липси.

За автора:

Владимир Шумелов е роден на 20.10.1958 г. в Перник. Завършва специалността „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Живее и работи във В. Търново. Един от основателите и председател на Сдружение на литературни дейци „Света гора“ във В. Търново (от 1996 г.), член на националното Сдружение на български писатели (от 1999 г.). От 2009 г. е в Управителния съвет на новоучредeното Национално общество за литература и изкуства „Формула 6“ – В. Търново. В пе­ри­о­да след 1990 г. има над 280 пуб­ли­ка­ции: бе­лет­рис­ти­ка, пуб­ли­цис­ти­ка, есе­та, пре­во­ди, ста­тии, ре­цен­зии, от­зи­ви в на­уч­ни из­да­ния за ху­ма­ни­та­рис­ти­ка и сбор­ни­ци; редактор на книги от различни жанрове, автор на предговори към тях; редактор на юбилейни вестници във В. Търново („Гайда“, „Земята на българите“, „Велико Търново“, „Независимост“), автор и редактор на статии за енциклопедии. Публикува многобройни критически статии и белетристични текстове в специализирани литературни сайтове в интернет. Главен редактор и редактор в различни културни издания: в. „Артфорум“ (1997–2002), алманах „Света гора“ (от 1997 г.), в. „Литературен бюлетин“ (2013) и др. Гост-редактор на специален български брой на френското списание за новелистика „Брев“ (Brèves, № 58, 1997). Негови текстове са публикувани на френски, английски, сръбски, македонски език. През 2012 г. печели II-ра награда в конкурса за къса проза на електронните списания „LiterNet“ (България) и „eRunsMagazine“ (Канада) – разказа „Майната ви“, а през 2013 г. II-ра награда в Националния конкурс за разказ на младежка тема на Община Варна – разказа „Пътеката“. От 2013 г. работи като гл. експерт и координатор в Дирекция „Култура и туризъм“ на Община В. Търново.
Автор е на книгите с разкази и новели „Двойно“ (1994, изд. „Елпис“, В. Търново; Голяма награда за дебютна прозаична книга „Южна пролет’95“, награда „Дебюти“ на фондация „Славяни“), „Между Бекет и Аз“ (изд. „ПАН-ВТ“, 1998; изд. „Фабер“, 2003, В. Търново; Национални награди „Интелект’98“ и „Светлоструй’99“), „И така нататък“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2007); на книгите с есеистични и литературнокритически текстове „Накърнимото“ (2004, ИК „Жанет-45“, Пловдив), „Цветните спомени на греха“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2009), „Лисица в кокошарника“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2013), „Pink Floyd (елипси)“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2013).