Замръзването

Романът „Замръзването“ ни връща към Жан-Виденовата зима от 1996-1997 година. Не че времето белязва кой знае колко героите на авторката, и все пак – интересно е да се видят не оцеляващи хора, а такива, които могат да разчитат едни на други. Дистопичен свят, да: град К., зима, замръзнали животни по улиците; глад, последната захар, но и ароматът на липов чай; д-р Ирена Русанова, Мевледа, инженерът Богомил, който поправя електроуреди в гаража си, журналистът Алекс и неговата сестра Мери… Всички те са герои от първите два романа – „Писма за оригами“ и „Невинни“. В социален план спасение няма. Личен и дистопичен – романът „Замръзването“ е вълнуваща и деликатна история, но и разказ за натиска върху човека. Авторката страни от безпощадното и сарказма, но се доближава, макар и на моменти, до трагическата ирония с елементи на сюрреализъм: няма как, каквото и да се случва, трябва да живеем заедно в град К.

Ирена слезе до брега. Върху пясъка и снега видя един-единствен чадър, полудял от радост, че най-после е център на света. Точно по средата на покривалото на чадъра, от страната на небето, стърчеше рошава слама. Изглеждаше като пискюла на феса на Ирена. Доближи се до бетона, който отделяше морето от алеята, поредната преграда. Камъните, които спираха морето да не прелее, бяха покрили раменете и главите си с бяла пелена. Срамуваха се, че ударът на стихията ги уморява и унася, a не ги стряска. Ако сега Ирена заспеше до ледения чадър… Някой я докосна леко по рамото. Не се обърна веднага.

– Да вървим, Ирена! Вятърът отново се засилва, а и точно където си застанала, морето пръска.