Създателите на изключителни неща са изключителни личности! Надали има личности с такова огромно и трайно влияние на българската и славянската общност, както братята Кирил и Методий.

В бурните дни след унищожаването на армията на император Никифор, кан Кубрат превзема Адрианопол. 40000 жители заедно със семействата си биват изселени по Дунава. Между тях е и семейството на Лъв, синът на кан Телериг, който е имигрирал преди години във Византия. Страхота, синът на Лъв, е по това време на 5 години. През 827 година, в селището Галати на Дунава, се ражда и изключителния Църхо, последното от седемте им деца. Съдбата ще върне баща им на българска държавна служба с различни мисии в тогавашна Европа. Страхота от рано развива силен талант на администратор и управител в България. А Църхо, този обаятелен малчуган, очарова всички с изключителният си талант да учи древни и живи езици, да ги разчленява на съставните им части, да ги анализира. Когато Византия води тежка война с арабите, българския владетел Маламир е помолен за помощ срещу мощните смолени. В замяна на потушаване на тяхното въстание България получава Солун, който административно започва да се управлява от цар Михаил от Охрид. Част от договора с Византия обаче е, и изселването на Крумовите преселници в Солун. Тази задача е възложена от българска страна на Лъв. Следват интересни перипетии по изселването, в които Лъв проявява таланта си на военачалник. За това, с разрешение на кана, той е привлечен и от император Теофил за личен съветник, а от цар Михаил - за подстратег на Солун. Така семейството заживява в Солун. Братята са за много кратко време там. Страхота, също със съгласието на кана, получава управлението на голяма славянска област от император Теофил, а Църхо, чиято слава на изключително надарено момче е стигнала до Теофил, е привлечен да се учи в школата построена от Теодосий над Магнаурския залив, заедно с децата на императора. Събуждайки възторга на всички, Църхо усвоява с необичайна бързина всички светски и религиозни науки и елинското изкуство. Следва невероятна кариера на преподавател в Магнаура, учен, автор на множество научни изследвания и дипломат. Но най-великото му достижение е превеждането на книгите на съотечественика му Урфил, писани преди 400 години на съвременен български. Анализирайки развитието на санскритския език Църхо съставя първата българска граматика и, следвайки строго граматичните правила, преработва преводите. По време на една от многото дипломатически мисии Църхо се запознава и с писмена система създадена от сирийски изселници в Крим, използвана, за да се запише езика на кутригурите-българи. Тя използва само съгласни. Дванадесет от знаците са стари пеласгийски знаци, които се използват и от гърците. Църхо, с необичайния си интелект на учен, добавя липсващите гласни, и създава пълен еквивалент на таблиците на Урфил тоест на глаголицата. Той и блестящият му ученик Климент усъвършенстват калиграфията и съставят и на тази азбука старият и новият завет и други полезни книги. Следва невероятните събития в Охрид, Моравия, Панония и Рим където Църхо, който преди това е кръстен в Константинопол с името Константин, приема в Рим монашество с името Кирил, и след 50 дни умира. Брат му Страхота, който преди да стане управител на голяма славянска област е кръстен на името Методий, се връща като ръкоположен от папата епископ на Сремска Митровица и продължава просветителското дело, преживявайки преследването от страна на немското духовенство и нечовешкия затвор в манастира в Елванген. След като унгарците завземат днешната си земя, част от учениците на тези велики учители достигат Белград, за да започне в България изграждането на първата всенародна образователна система в Европа.

Но най-интересното в този исторически роман е, че неговият скелет е основан на сведенията на множество стари автори, които, ако любопитният читател желае, може сам да провери в книгата „Българска история до XII век през погледа на старите автори“, написана от същия автор.

"Ние сме около 14 милиона народ, затова ще ни трябват 14 000 учители.

Тука Църхо отново попита:

- "Тате, а кое е по-добро да поддържаш 14 000 войници или 14 000 учители?"

- "Зависи. Ако народът ти е застрашен от изтрепване, тогава ти трябват войници."

Църхо искаше да разбере съвсем друго нещо и каза: - "Ами че те държавите са винаги застрашени от войни! Значи ли това, че хората никога не трябва да се образоват?"

Лъв нямаше отговор на този неочакван въпрос. Тогава Църхо каза с неочаквана решителност и твърдост на гласа: - "Само глупавият владетел държи хората си прости! Умният владетел ги ги обучава. И колкото е по-голяма заплахата за живота на хората в държавата, толкова по-голяма трябва да е грижата му те да а учени! По-слабият побеждава по-силния само с хитрост и знание!

Лъв и Страхота кимнаха одобрително. Лъв обаче изтръпна, защото познаваше тази непоколебима решителност от баща си, кан Телериг. Той всъщност беше убеден, че характерът е съдбата на човека. Именно характерът на баща му го отдалечи до непримиримост от кан Кардама, а и двамата бяха велики мъже.

- "Църхо, Страхота,... за големи дела трябват силни съюзници. Образоването на българите не може да стане срещу владетеля, а само с него! Владетелите също са хора и те, даже и да са най-разумните, се нуждаят от разяснение, от аргументация, от убеждение за ползите."

Из книгата

Д-р Николай Иванов Колев е автор на 6 книги в областта на ядрената безопасност, които многократно се преиздават от издателство "Шпрингер" в Германия, на около 300 научни публикации в специализирани списания в света и на "Българска история до XII век през погледа на старите автори", "Кубрат" и "Отнесени от източния вихър".