Обрат-но в себе си

"Обрат-но в себе си" е втората ми поетическа книга. Заглавието ? дойде съвсем естествено, след като първите ми стихове, събрани в книга, носеха името "Думите ме носят". Следвайки онази невидима нишка на сътворяването на собствения ни живот, те вече ме бяха отнесли на хиляди километри от България. Там, на средиземноморския бряг, където сред пясъка, слънцето и безкрайния лазур на един друг свят аз се учех да живея на друг език. И както детето първо усеща със сетивата си, после се учи да ходи и чак след това да говори, аз надграждах жизнения си опит... с изначалното познание. Бях едновременно и възрастен, и дете. И емоцията от всичко намери естествен път към поетичното слово.

Така, подобно на раковина, тази книга събира моите срещи със самата мен тогава, когато бях далече от част от семейството ми физически. Тя е плод и на запознанствата ми с хора, които отдавна живееха далече от родния си дом, но не спираха да го сътворяват във всеки миг, когато можеха. Кой съм аз? Къде е моят дом? Защо тръгнах? Ще се върна ли? Все въпроси, които бодат като грахово зрънце, въпреки удобните постели, мнозина българи извън страната ни. И да, прав е моят блестящ редактор Йордан Велчев, че тази стихосбирка е лична. Смея да твърдя, обаче, че тя е и универсална в огромна част от чувствата, които е втъкала между редовете си. Мога да я "пусна" да пътува сред читателите, защото аз вече съм намерила пътя обратно. И нямам търпение да отворя нова страница. Белетристична."

Екатерина Костова

"Това са стихове, които в непрестанните преобръщания на времевите и пространствени гледни точки впечатляват с безпощадната си и обърната навътре автобиографична честност. В тях има нещо директно и естествено. Една прямота в упор, която под повърхността на думите следва лутанията на сърцето - между невъзможността на сбогуването и бягството от отминалото завинаги и невъзможното усилие за сливане със себе си пак завинаги, но нейде другаде; и обратно. Докато разбереш най-после, че каквото и да се случва, няма нищо по-важно от това да се учиш да говориш с нещата от света в сегашно време."

Йордан Велчев