Нека големият свят се върти

Човекът стоеше на самия ръб на сградата – черен силует на фона на сивото утро. Може би мияч на прозорци. Или строителен работник. Или самоубиец.

Там горе, на височина сто и десет етажа, абсолютно неподвижен, тъмна запетайка върху облачното небе. Виждаше се само под определен ъгъл, така че зяпачите трябваше да спрат в края на някоя улица, за да намерят пролука между сградите, или да се измъкнат от сенките в търсене на незапречена от корнизи, водоливници, перила и покривни ръбове гледка. Все още никой не обръщаше внимание на тъмната линия под краката му, опъната от кула до кула. Това, което ги задържаше с протегнати вратове, разкъсвани между гибелното обещание и разочарованието от обикновеното, беше човешката фигура.

Мъжът се изпъна и ново затишие се настани сред полицаите горе и навалицата долу, поток от емоции премина през тях, защото човекът се беше изправил с тънък прът в ръце, поклащаше го, пробваше тежестта му, леко го мърдаше нагоре-надолу, дълъг черен прът, толкова гъвкав, че краищата се люлееха, а човекът стоеше вторачен в отсрещната кула, все още обвита в строителни скелета, като ранен звяр, който чака да бъде спасен.

Зяпачите долу си поеха едновременно дъх. Въздухът внезапно стана споделен. Мъжът горе беше дума, която изглежда знаеха, макар да не я бяха чували преди. Той пристъпи.

„Словото на Маккан танцува по повърхността на този гениално конструиран роман. Безстрашен разказвач.“

– Daily Telegraph

„Изумителен... Тъжен поглед към надеждата... Това е роман, вкоренен здраво във времето и мястото. Той улавя живота в Ню Йорк в неговите най-лоши и най-хубави моменти. Но в крайна сметка градът се издига над всичко това. Това е един роман за семействата – семействата, в които сме родени, и семействата, които създаваме за себе си.“

– USA Today

„Всички образи – от свещеника до проститутката и потъналата в скръб майка на убития войник – те сграбчват за гърлото и няма начин да останеш безразличен. Замайващата полифония на Маккан се изтъркулва по опънатото въже и достига триумфално до отсрещната страна.“

– Ема Донахю

„Да четете Маккан е все едно да завиете зад ъгъла и да видите човек, който върви по въже между небостъргачи – стъписващо и изненадващо... Един болезнено красиво написан роман.“

– Financial Times

„Романът на Маккан се превръща в алегория на шока и последиците от 11 септември 2001 г., метафора на пропадащия и едновременно с това запазващ равновесие град.“

– Observer

„Това е Големият роман за Ню Йорк. С нюанси от Улф, Доктороу и Де Лило, романът на Колъм Маккан е пророчески портрет на Ню Йорк, направен през лятото на 1974 г.“

– Daily Beast