Анини приказки - колекционерско издание

Издателство "Pro Book" Предлага на вниманието ви уникалното фототипно издание на оригиналните "Анини Приказки", Написани през 1973 г. от Стефан Цанев, илюстрирани лично от Климент Денчев.

Историята на тази книга също е една приказка. Преди много много години дъщеря ми Анна замина да живее в Рим, беше 6 -7 годишна.
"Аз - малкия, тя - голямата" вече бяхме съчинили повечето от приказките, някой от тях бате Климбо (така децата по онова време наричаха артиста Климент Денчев) бе пял и рисувал по телевизията. За 8-я й рожден ден с Климент решихме да й пратим в далечна Италия подарък - саморъчно написана и изрисувана книжка с нейните приказки. Аз преписвах приказките на пишеща машинка (тогава компютри нямаше), Климент рисуваше между редовете, той рисуваше, аз пишех рисунките.. Беше август 1973 година.
В квартала имаше един стар книговезец, подвързваше дипломните работи на студентите, дадох му да подвърже книгата, изпратих я по пощата, минаха още много-много години и бях я забравил...
Миналата година прескочих до Париж, където сега живее Анна, от дума на дума си спомнихме за Климент, който наскоро си беше отишъл от този свят. Тогава Анна извади от огромната си библиотека една червена овехтяла книга, разгърна пожълтелите й страници - и аз изумях: това беше онази саморъчно написана и изрисувана книга, която и пратихме преди 38 години!
- Тя винаги е с мен - каза Анна. - Цял живот сме пътували заедно. Това е най-скъпият ми подарък.
Книгата, която ще държиш в ръцете си, читателю, е копие на онази книга.

Защо е любопитно? Първият любопитен въпрос, който веднага възниква е защо трябва да бъдат преиздавани тези приказки, след като преди близо 40 години вече са видели бял свят? Защото тази книга е едно от най-качествените неща, които е сътворил авторът, който по безспорен начин успява да съчетае социалната метафоричност и приказния сказ, да разбуни фантазията на детското у децата и у техните родители. Вторият любопитен въпрос, който възниква е: защо илюстрациите са толкова различни от тези, които познаваме от днешните анимационни филмчета и от книжките с картинки тип Уолт Дисни? Защото някогашното издание е придружено от рисунките на незабравимия Климент Денчев – бате Климбо. Актьорът-художник импровизирано е илюстрирал първата книга, което я прави оригинална и неповторима. Третият "любопитко" е: какво е посланието, нали всяка книга има послание към читателя? Не става дума за носталгия, а за много сполучлив опит за художествен пробив в много крехкия, но защитен с безапелационна искреност свят на детската психология. Днес децата са други, предпочитат да куфеят в космоса на интернет, но мрежата не трябва да остава единственият начин за тяхното ограмотяване, възпитание и изграждане на устойчиви морални критерии.

Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 г. Завършва русенската Математическа гимназия и журналистика в Софийския университет, следва 2 години право, а през 1960-1965 учи драматургия в Московския киноинститут. Автор е на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца. След събитията в Чехословакия 1968 г. свалят от печат стихосбирката му "Парапети", до 1976 г. има забрана да се печатат негови стихове. През 1984 г., заради спектакъла му "Любовни булеварди", забранен лично от Тодор Живков, е уволнен от театър "София" без право да работи в столицата. Изпратен е на работа в Пловдивския театър, а в София се завръща чак след 1990 г. Стиховете му са превеждани на всички европейски езици, както и на китайски, монголски и иврит, а пиесите му ("Сократ", "Жанна д`Арк") са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.