Събрани съчинения - том 3: Тежестта на скафандъра. Да избереш себе си

Писани буквално в две хилядолетия - 1969 г. и 2001 г. - двата текста интерпретират един и същ, свръхмодерен сюжет - границите на човешкото, когато животът ни започва не просто да зависи, а да се слива с този на машините. Странни идейни и тематични родства се откриват между Станислав Лем и Дилов (случвало се е и да разделят дори международни награди). Сюжетите на "Соларис" и "Тежестта на скафандъра" са изключително близки, а двата романа са писани в едни и същи години - 1960-1961.

"Тежестта на скафандъра" престоява дълго в издателствата, защото комунистическото книгоиздаване е стъписано от "твърдата" фантастика на Дилов - жанр, напълно отсъстващ по онова време у нас.

"Да избереш себе си" пък се доближава, макар и по един диловски - ироничен и еротичен - начин до класическите сюжети на киберпънка. В търсенето на безсмъртие човекът се превръща в машина, принуден сам да определи новите граници и закони на човечността и - най-трудното - сам да си ги спазва."

Любен Дилов-син

Любен Дилов  е един от най-изявените български автори на научна фантастика. Мнозина го смятат за писателят възродил фантастиката по време на социализма и да пробие негласното вето, тегнещо над жанра. В романите фантастичното е основен похват, с който той обговаря и изследва реални морални, етични и социални проблеми.

Повече от 30 негови книги са преведени на над 10 езика и издадени с общ тираж над 1 млн. екземпляра. През 1990 г. учредява награда за българска фантастика "Гравитон". Сред най-известните му творби са романите "Атомният човек", "Тежестта на скафандъра", "Пътят на Икар", "Парадоксът на огледалото". Автор е и на множество повести, разкази и новели.

Тънката ирония и често парадоксалният му социален критицизъм дават основание на мнозина да отбелязват, че фантастичният жанр е просто находчив опит Дилов да маскира истинските си прозрения за обществото в България по времето на комунизма. Той е от малцината български писатели, които непосредствено след 10 ноември 1989 г. изваждат няколко от т.нар. "ръкописи в чекмедже" - трудове, за които е смятал, че е невъзможно да бъдат издадени по време на режима.