Кръчмата

Става дума за размишления за природата на човешката душа, появили се вследствие на житейски наблюдения. Цитирани са и мнения на световноизвестни учени, а и някои препоръки на Св. апостол Павел до галатяните.

Какво представлява човешката душа?

Какво се случва с нея след смъртта на тялото?

И има ли научни доказателства за нейното съществуване?

Човешката плът се заражда от една яйцеклетка и след смъртта се разтваря в Майката природа. Но откъде се появява душата на човека и къде изчезва тя след кончината? А какво изобщо е душа? Дали познанията за нея могат да спомогнат за подобряване качеството на живота на индивидите? Защо едни хора постоянно имат късмет, а други трябва вечно да се борят с проблеми? И може ли Свети Дух и квантовата физика да имат нещо общо с това?

Авторът на „Кръчмата“ се спира на тези въпроси и привежда примери от ежедневието в подкрепа на идеята, че постъпките на индивидите безпрекословно определят качеството на битието им в даден момент на живота. Той предлага и принципни решения, които биха направили живота на всеки по-смислен, което пък би се отразило на дните му в напреднала възраст.

Васил Стоин е роден в София в семейство на музиканти и също става музикант. Редица случайности стават причина да се захване с литература, като решаваща роля за това изиграва контактът му с проф. Елка Константинова, която, след като прочита един негов разказ, настоятелно го увещава да стане писател.

Така някои медии отразяват излизането на дебютната книга на Васил Стоин – „Слънчеви зайчета и други зайци“, представена от Светлана Дичева в предаването ѝ „Графити по въздуха“ по радио „Хоризонт“:

Описаните истории са пресъздадени с изискан и оригинален език. Тази стилна комбинация е примесена с помитащ хумор. „24 часа“

С лекотата, с която е написана книгата, се и чете. „Самоков 361“

Повествованието се отличава с необичайно изискан стил, който отличава майсторите на перото. Творбата е така увлекателна, че буквално се чете на един дъх. „Десант“

Лудешки истории, описани с унищожителен хумор. Книгата се чете с лекота, поради което на читателя ще му бъде трудно да я затвори. „СамокоВест“