Какво ни питат великите философи

Още в началото на тези лекции за великите философи – хората, които откриват нови хоризонти на мисълта за следващите поколения – трябва да предупредя, че нямам намерение да представям концентрирано историята на философията; това няма да е лаконичен учебник, енциклопедия или речник. [...] Има достатъчно добри учебници, речници и енциклопедии. Няма да „резюмирам“ Платон, Декарт или Хусерл, това е нелепа амбиция. Искам да говоря за големите философи по такъв начин, че за всекиго да откроя идеята, важна за самия него, съставляваща един от стълбовете на сградата, която е съградил, и същевременно тя да бъде разбираема понастоящем и за нас [...]. Ще се постарая да завършвам всяко изложение с въпрос, отправен към всички, въпрос, взет от концепцията на съответния философ, който продължава да е важен и да не е категорично разрешен.

Лешек Колаковски, из предговора

През 90-те години на предходния век Лешек Колаковски чете лекции по философия по полската телевизия, които се радват на такава гледаемост, с каквато могат да се похвалят малко развлекателни програми. През 2008 година краковското издателство „Знак“ публикува три цикъла от тях под заглавието „Какво ни питат великите философи“ в самостоятелно книжно тяло. Всяка от тези лекции се фокусира върху ключовите идеи на някой световноизвестен философ, които са от значение както за неговата собствена философска система, така и за съвременния човек. Учители на човечеството като Сократ, Платон, Аристотел, Августин, Тома Аквински, Майстер Екхарт, Декарт, Паскал, Лайбниц, Хюм, Кант, Киркегор, Ницше, Хусерл, Хайдегер и мнозина други мислители ни задават въпроси: за доброто, за това, дали моралните принципи са произволни, за това, дали е възможно да вярваме в Бог и в същото време да твърдим, че не знаем нищо за Него, и много други.

Лешек Колаковски (1927 – 2009) е значима фигура в съвременната философия, проникновен историк на идеите и критик на марксизма, дългогодишен преподавател във Варшавския университет, а след 1970 година в Оксфорд и Йейл. На български език са преведени книгите му: „Политиката и дяволът“ (1994), „Метафизичният ужас“ (1996), „Религията, или Ако няма Бог“ (1996), „Основни направления на марксизма“ (2006), „Моите правилни възгледи за всичко“ (2013).