Облачен архив

„Облачен архив“ e изследване на облаците в историко-културната традиция, започвайки от появата им в Библията и през Античността до съвремието ни. Вече двайсет и девет века облаците грациозно и възвишено валсуват в изобразителни и словесни произведения на изкуството. Те пронизват цялото творческо пространство, функционирайки ту като материал, ту като авторски похват или своеобразна конструкция, осигуряваща преход от земния регистър в небесния.

Облаците способстват и за фигуративните и пластични ефекти, както посочва изкуствоведът Юбер Дамиш. И ако Дамиш излага дръзкото твърдение, че история на живописта може да се мисли през история на облака, то книгата разширява облачния обхват до културна метафора, откриваема на Изток и Запад. Облакът е този поразителен топос, който приобщава контрадикторните наука и изкуство, демонстрирайки как науката в лицето на метеорологията може да служи за вдъхновител (случая Гьоте–Хауърд) и помощник в изкуството – при живописването (случая Джон Констабъл) или литературата (Андрей Бели и Хлебников).

„Облачен архив“ предлага като вторичен резултат от изследването интригуващата теория на цвета, започната от гениалния Гьоте, проследима при Кандински със съотношението цвят–форма, допълвана от Хлебников, аналогизиращ цветово звуците. Като страничен ефект се изгражда редицата от творците метеоролози: Гьоте, Кандински, Андрей Бели. Като пореден страничен продукт, не последен по значимост, книгата проследява и формулира изведената от Олга Матич аналогия за проекцията и трансформацията на облака през аурата от теософията на Блаватска до абстракция в живописта на Кандински и съответствието му поради постоянните му метаморфози в метафората в литературата (Андрей Бели). Така чрез облака се прави подстъп към важния проблем във визуалните изследвания за разликите при конструирането на образа в живописното и словесното изкуство.

Така облакът се презентира като удивителен поради изпадането от каноничните правила на живописната перспектива и като безкрайно интригуващ предмет на изследване поради пространното и плодотворно поле за интерпретации: философски, естетически, изкуствоведски, частнонаучни и други. Струва си облаците да бъдат последвани в поразителния им общотеоретичен и културфилософски танц...