Български хроники

"Тази книга трябваше да бъде написана.

Българският народ имаше нужда от тази книга. Имаше нужда да види мястото си във вековете, на континента и в света, да съпреживее мъките и радостите, славата и позора на предците си и през техните очи да надникне в мрака на собствената си душа.

Това, което направих аз, отдавна трябваше да го направи някой от историците – да напише цялата история на българите. Общите истории, написани от много автори, са аморфни, разностилни и дисхармонични – всеки от историците изследва един тясно ограничен исторически период, не споря – изследванията им са ценни сами по себе си, но вторачени в своето дърво, те не виждат гората (кой го беше казал?).

Писането на „Хрониките“ бе самотна одисея. От началото на 2005-а до края на 2009-а – пет години, всеки божи ден, няма неделя, няма Великден, от разсъмване до мръкнало четях и пишех, от стотици прочетени страници изстисквах една...

Още в началото ме поведе идеята на Паисий, че историята не е хладнокръвна хроника на минали събития, не е панихида на миналото, а камбана за будене на днешните съвести.

Съзнателно търсех диалог с читателя, споделях с него, спорех, предизвиквах го – не му преподавах уроци, не му четях лекции, а го правех свой събеседник, свой съучастник, свой спътник в лутането из мъглата на вековете; обявих скуката за духовна чума, скучното писане – за интелектуално убийство, използвах езика на поезията и похватите на драматургията: докато историците описват безпристрастно историческите факти – аз изобразявам личностите, историците споменават личностите покрай събитията – аз разкривам събитията чрез съдбата на личностите. В това е разликата. Без личности историята е мъртва.

„Български хроники“ не е научен трактат, а поема, написана в библейски стихове, в духа на скандинавските саги, на древногръцките и древноримските епоси: емоционално и пристрастно, с гняв и възторг, през плач и смях – предизвикателството ми срещу скучно написаните академични истории се превърна в мисия: да напиша епоса на българския народ.

Успял ли съм – ще се произнесе безпощадният съдник: времето.

Засега, както казва академик Антон Дончев: "Ти накара българите да четат своята история."

Това ми стига.

След мен нека други напишат историята на българите по-добре."

Януари 2012 г.

Стефан Цанев

Всеки абзац съдържа толкова думи, колкото могат да се изрекат на един дъх, изразявайки една мисъл или рисувайки един образ.

Забележка:

При огромния обем на работа грешките и пропуските бяха неизбежни. Налагаше се при всяко ново издание да правя поправки и допълнения в текста, сега извърших промени и в структурата (части от някои глави или цели глави пренесох от една Книга в друга).

Това издание е окончателна редакция на „Български хроники“.

Евентуалните по-нататъшни издания (в 1, в 2 или в 4 тома), задължително трябва да се печатат по текста и структурата на това издание.

За автора:

Стефан Неделчев Цанев е български драматург, поет и писател.

Роден е в село Червена вода, Русенско на 7 август 1936 г. В Русе завършва Математическа гимназия през 1954 г. През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет, през 1960-1965 г. учи драматургия в Московския киноинститут. Кореспондент на вестник „Народна младеж“ в Родопите и в град Перник (1959-1960). Работил е като редактор в Студия за игрални филми (1965-1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967-1970), в Театър 199 и Театъра на окръзите (1970-1973), в Театър „София“ (1973-1984; 1991), в Драматичен театър в Пловдив (1984-1991), Театъра на армията (1992-1996), Театър „София“ (1996-2008). Автор е на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца.

След събитията в Чехословакия 1968 г. стихосбирката му „Парапети“ е свалена от печат. Следва забрана да се печатат негови стихове до 1976 г. През 1984 г. заради спектакъла му „Любовни булеварди“, забранен лично от Тодор Живков, е уволнен от театър „София“ без право да работи в столицата, изпратен е в Пловдив, завръща се в София след 1990 г.

Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит.

Негова съпруга е актрисата Доротея Тончева.