Един живот

Анотация:

Жана де Во произхожда от богато аристократично семейство. След пет години в манастир, далеч от светската суета, седемнадесетгодишното момиче се завръща у дома. Жана напуска светата обител, изпълнена с жажда за щастие и готова да вкуси от всички радости на живота. Заживява с родителите си в семейното имение „Тополите“, разположено на скалистия нормандски бряг. Вече свободна, Жана мечтае за любов, на която да се отдаде с цялата си душа. Тя среща красивия виконт Жулиен дьо Ламар и се омъжва за него след няколко седмици. Скоро бленуваното щастие се превръща в скучно ежедневие и мечтите й за вълнуващ живот рухват. А когато научава за измяната на съпруга си, Жана е съкрушена.

Изправена пред редица изпитания, тя осъзнава, че реалността няма нищо общо с момичешките й блянове. Ще намери ли Жана смисъл да продължи да живее въпреки ударите на съдбата?

За автора:

Ги дьо Мопасан (на френски: Guy de Maupassant) е френски писател-натуралист, който е считан за най-големия френски майстор на късия разказ.

Анри Рьоне Албер Ги дьо Мопасан е роден вероятно в замъка Мироменил, Турвил сюр Арк, на 5 август 1850 г. Произлиза от стар лотарингски род, който се преселва в Нормандия около 18 век. Майка му Лор дьо Поатвен е високообразована и изтънчена дама, която обаче не може да търпи непрекъснатите любовни авантюри и изневери на своя грубоват съпруг. Затова през 1860 г. го напуска. След това посвещава целия си живот на възпитанието и образованието на двамата си сина Мопасан и по-малкия му брат Ерве. Мопасан е записан в семинарията на градчето Ивто, но скоро след това е изключен от там. Завършва средното си образование в най-реномирания лицей на Руан. През 1869 Мопасан започва да изучава право в Париж. Скоро, на 20-годишна възраст, се записва доброволец в армията по време на Френско-пруската война. Между 1872 г. и 1880 г. започва да работи като дребен чиновник първо в Министерството на Морските Работи, после в Министерството на Образованието. Занимава се с журналистика, предприема далечни пътувания като репортер и се сближава с дългогодишния приятел на семейството Гюстав Флобер. Увлича се по астрономията и естествените науки.

Мопасан прави дебюта си като поет с "Des Vers"- Стихове (1880 г.). По същото време той публикува своя шедьовър "Лоената топка" (1880 г.) в сборника "Soirues de Medan" - Медански вечери (1880), който е редактиран от Емил Зола. През 80-те години на 19 век Мопасан пише около 300 кратки разказа, шест романа, три пътеписа, и един сборник с поезия.

Разказите на Мопасан са безпристрастни и понякога комични. Обикновено те са изградени на основата на всекидневните ситуации в бита, като по този начин Мопасан разкрива скритите страни на хората.

Една от най-известните творби на Мопасан e "Бел Ами" (1885 г.), в която се разказва за един безскрупулен журналист. Пиер и Жан (1888 г.) е психологична скица на двама братя, а най-страховития му разказ е "Le Horla" -Орла (1887 г.), в който са обрисувани лудостта и самоубийството.

Мопасан се заразява от сифилис още в 20-те години на своя живот. Болестта предизвикала умствено смущение у Мопасан, като това може да се види в неговите кошмарни разкази, които имат много общо със свръхестествените проникновения на Едгар Алън По. Брат му, който е лекар, умира в болница за умствени смущения.

Мопасан прави опит за самоубийство на 2 януари, 1892 г., когато се опитва да пререже гърлото си. След тази случка той е приет в известния частен приют за луди на доктор Бланш в Париж, където умира на 6 юли 1893 г.