Проглеждане

Анотация:

Населението в столицата на една съвсем обикновена неназована страна решава на провеждащите се избори да гласува с бяла бюлетина. Повторното гласуване, организирано седмица по-късно, не само затвърждава, но и засилва протестния вот. Вместо да потърси причините за един толкова мащабен наказателен акт срещу системата, обезпокоеното за оцеляването си правителство прибягва до поредица от репресивни действия, като се започне от клеветата и се стигне до убийството.

В романа „Проглеждане“, своеобразно продължение на „Слепота“, Сарамаго ни казва, че прогледналият за политическата реалност човек може да преобърне посоката и да пренареди съдбата на цялото общество. Някогашните поданици, поразени от слепота и изпълнени единствено с желание за физическо оцеляване, тук са се преобразили във възвърнали зрението си граждани, които поставят под въпрос мнимата демократичност на съвременния свят и твърдо отстояват свободния си избор.

"„Да лаем“- каза кучето" е метафоричното мото, с което започва романът. Гражданското общество е надигнало глас и открито отхвърля системата на произвол и безчовечност. Всичко сякаш върви към добро. До неочаквания край.

"Зареден с напрежението на истински политически трилър, „Проглеждане“ е може би най-актуалният роман на големия писател. Книга, която казва за съвременната действителност повече от всяка друга."

„Гардиън“

За автора

Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в семейството на безземлените и неграмотни селяни Йосиф и Мария. На баща му викали Дивата Ряпа, та чиновникът вписал прякора към името на новороденото, "Saramago". Първата му служба е на автомонтьор. Първия си роман купува на 19 години. Единственото му дете се ражда през 1947-а, тогава публикува първата си книга – той я нарича „Вдовицата“, но издателят я преименува на „Земя на греха“. След нея в продължение на 20 години чувства, че няма нищо за казване, и не пише. Превежда от френски. Занимава се с литературна критика. После започва отново, със стихотворения.

80-те години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикарду Рейш“, „История на обсадата на Лисабон“... През 1991-а португалското правителство отказва да представи неговото „Евангелие по Исуса Христа“ на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира там от 1998-а, като единствен португалски литератор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“. „Евангелието по Исуса Христа“ е забележително във всички отношения – от ненадейно живото звучене на своята отдавна завързана завръзка до проникновения превод.

Световноизвестният португалски писател почина на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 г.