Преди да изчезне мъжът ми

След „Неща, които падат от небето“, романът, удостоен с Наградата за литература на Европейския съюз, финландската писателка Селя Яхава (р. 1974 г.) публикува автобиографичната фикция „Преди да изчезне мъжът ми“ – книга, привлякла вниманието на читатели и критици, силна проза, за която три години след появата й все още се говори.

Има изречения, които разделят времето на две: преди и след това. Изречения, които не можеш да изтриеш, колкото и да се разкайваш, да отричаш или да си ги вземаш назад по-късно… Мъжът ми си поема дъх… После казва: Винаги съм искал да бъда жена.

А жената иска да запомни мъжа си, преди да е изчезнал в женско тяло. Иска да запомни мъжа, когото си е мислела, че има – както Колумб е мислел, че е открил Индия. Иска да назове мъжа, който е престанал да бъде или никога не е бил мъж – както Колумб е назовавал островите по пътя си с имена, нито едно от които не е останало непроменено. В едно успоредно повествование, допълвайки, съпоставяйки, смесвайки две съвършено различни и може би съвършено еднакви истории, Селя Ахава ни потапя с жестока откровеност в света на вечната несигурност, на непознатото и непознаваемото, на неочакваните страни на реалността и на трудното им приемане, на въпросите, които тя, жената, си задава, и които те, другите ? задават: Ти наистина ли не знаеше? Наистина ли си била толкова глупава? Той сега мъже ли харесва, или жени? Какво ще прави с гениталиите си? И още много други не по-лесни въпроси, на които и двамата ще трябва да отговорят.