Седем разговора с Хорхе Луис Борхес

Фернандо Сорентино, въодушевен читател на Борхес, получава шанса да го разпитва в продължение на 7 следобеда: въпросите му невинаги са снизходителни, защото снизходителността си прилича със скуката, а скуката с нищото. За да тушира този лек тероризъм, интервюиращият предпочита иронията пред възмущението. В тази книга Борхес ни се представя със своите некоментирани и противоречиви страни. На моменти саркастичен, произволен, великодушен… Точен и ослепителен. Прям, изненадващ и безжалостен в отговорите на истинска канонада от въпроси.

Какво е Библията?
Какъв е раят на Борхес?
Какво е общото между Шопенхауер и Хитлер?
С какво Хенри Джеймс превъзхожда Кафка?
Каква е тайната на романите на Артър Конан Дойл?
Кой е истински фантаст – Жул Верн или Хърбърт Уелс?
Защо Борхес не харесва Хемингуей?
Защо „Божествена комедия” няма религиозна стойност?
Защо литературата не трябва да прилича на журналистиката?
Защо романът ще изчезне?

Почитателите на Хорхе Луис Борхес ще открият нова перспектива към великия аржентинец и като фантаст, и като критик, и като библиотекар. И като безвъзвратно ослепяващ читател, за когото казват, че завещал кожата си, с която след смъртта му да подвържат любимата му книга.

Фернандо Сорентино е роден в Буенос Айрес на 8 ноември 1942 г. Публикувал е десетки книги, сред които роман, повест, шест сборника с разкази (“Зоологически регрес”, 1969; “Империи и робства”, 1972; “Възможно най-добрият свят”, 1976; “В собствена защита”, 1982; “Лек за слепия цар”, 1984; “Силата на нещастията”, 1994), детски книжки. И, понеже обича повече да чете, отколкото да пише, Сорентино пише есета върху аржентинската литература и издава два сборника с интервюта на любими свои писатели: “Седем разговора с Хорхе Луис Борхес”, 1974 и “Седем разговора с Адолфо Биой Касарес”, 1992. Превеждан е на английски, португалски, италиански, немски, полски, китайски, виетнамски и тамилски.