Презрението

Роман - дисекция на презрението

Алберто Моравия много добре познава света на киното и човешката душа. Преплита ги в проста, но литературно извисена и кинематографично пресъздадена плетеница.

Рим. Първите две години от брачния живот на сценариста Рикардо и прелестната му съпруга Емилия са изпълнени с доверие, любов и много страст.
Капри. Младото семейство се настанява в прекрасна вила край морето, за да може Рикардо да пише сценарий за новаторска кинопродукция на "Одисея". В съпружеските взаимоотношения вече се настаняват присмех, омраза и презрение. Съпругата му обръща гръб не само с тялото, но и с цялата си душа.
Страниците на Моравия са изпъстрени с драматични ситуации, признания, настроения, размисли, самоанализ, обвинения... и много страст.

"Беше съвсем гола... очите й бяха широко отворени, но безизразни, все едно не виждаха... Тя вече не беше проститутката, за която си помислих, а миражен образ, обгърнат от копнеж по невъзможното, недостижим и чужд, образ, който сякаш не беше на няколко крачки от мен, а в безкрайно далечен свят, зад пределите на реалното и осезаемото."

По романа "Презрението" Жан-Люк Годар създава един от легендарните си филми с Мишел Пиколи и Бриджит Бардо в главните роли.

Алберто Пинкерле е роден през1907 г. в Рим. Псевдонимът Моравия всъщност е фамилията на баба му - еврейка, по бащина линия. Деветгодишен се разболява от костна туберкулоза и задълго е прикован на легло. Тогава чете класици от ХVІІ и ХVІІІ в. и изучава чужди езици. Едва 18-годишен започва да пише първия си роман. Следват световноизвестните "Чочарка", "Презрението", "Конформистът", "Римски разкази","Воайорът" и няколко тома разкази. Писателят е удостояван с най-престижните литературни награди в Италия, но Ватикана поставя произведенията му в "Списък на забранените книги". През 1958 г. е сред тримата финалисти за Нобелова награда за литература, но тя е присъдена на Пастернак. Това не пречи Моравия да е смятан за "баща на италианския неореализъм".