Лика Янко. Общуване със сакралното

Изложбите на Лика Янко в галериите „Лоранъ“ и „Контраст“ са не само възможност да видим нейни непоказвани картини. Участват над 70 произведения, като са представени всички периоди на зрялото ? творчество. Чрез тези изложби може да се прочете разказа за нейното пътуване към кристалния свят на белотата между 1957 и 1997 година. В направения подбор могат да се видят портрети на нейните родители; ранни пейзажи от Родопите и Созопол, правени в началото на 60-години; портрети на нейните приятелки Дора и Стойка Миланови; композиция, която показва, че Лика се е вълнувала не само от класическата музика, но и от джаза; „Забърдо“ – един от най-смелите ? експерименти с контрастни цветове и абстрактна форма; иронични закачки с женската суетност – „На Евиния плаж“, „Плаж“; картини, предлагани за обложки на плочи; любимите ? реплики на християнски сюжети – „Богородица с Младенеца“, „Благовещение“, „Разпятие“; изключителни експерименти с техниката като „Черното слънце“ и творби с нейните обичайни сюжети – „Жители на морето“, „Детски свят“, „Родопски моми.“

Изграждала се като художник във времена, когато тоталитарната държава с цялата си мощ унищожава всяка творческа индивидуалност, Лика Янко е един от малкото победители.

Всеки допир с картините на Лика Янко е шанс да преосмислим същността на творенето. Дали връщането към непосредствената искреност на детството или в пътуването към божественото се крие неговата магия? Отговорът на Лика е – в съчетанието им. Искреността без сакралност е само игра, търсенето на свещеното чрез ума най-често води до схоластика.

Красимир Илиев