Илия Бешков: С рисунката правя човеци

След военния преврат от 19 май 1934 г., когато цензурата спира левите вестници, в които Илия Бешков (1901–1958) публикува безпощадните си политически карикатури, той е обзет от творчески бяс да нарисува всичко, което човеците вършат, въобразявайки си, че нямада бъдат разкрити. Надзърта в домашните и обществени бани, в бардаците, шантаните, кабаретата и спалните. Това е пътуване на прозрелия същността на царя и политическата клика художник към породилата ги благодатна среда – битието на градския човек, с всичките му страсти и пороци, които го превръщат във верноподаник, опрощаващ покварата на своите управници. Подобно художническо поведение, което изобличава превъзбудените мъже, сладострастните вдовички, бързащите към кревата съпрузи, съблазняващите се, съвкупляващите се, няма аналогия в познатия кръг произведения между двете световни войни – нито в България, нито извън нея. Разбираемо е, че само най-невинните от тези произведения са били показани в единствената изложба, която Бешков прави приживе (1937) и в следващите я албуми и монографии. В продължение на дълги десетилетия страстните му рисунки очакват публичност, подобно на неговата Черна тетрадка, която видя бял свят 57 години след кончината му (издателство „Изток-Запад“, 2015).

В това издание са събрани над 180 рисунки, повечето от които се публикуват за пръв път. Те го представят като изключителен рисувач и неуморен търсач на истината за човека.

И похотта, и уродливостта, и красотата на героите му са негови рожби, които обича, без да разкрасява, които осмива, без да мрази. И понеже всичките носят частица от своя създател, те пленяват със своята истинност, защото са преживени, окъпани от неговата обич, носят неговите страсти, неговите недъзи и неговата печал от съществуванието им. Това ги прави безсмъртни.

Ако някой от вас се чувства непорочен, нека да не отваря тази книга.

Красимир Илиев