Невероятен разказ за Антарктида, за скъпоценно малцово уиски и за една епична експедиция

В началото на миналия век Антарктида е само енигма в човешкото въображение, а достигането ѝ е предизвикателство, отправено към абсолютно непознатото. Пионер сред изследователите на Южния полюс, Ърнест Шакълтън оставя отпечатъка си по антарктическите снегове, недокосвани дотогава от човешки крак. Вледеняващата атмосфера и „адските дупки“, осеяли ледената повърхност като минно поле, на всяка крачка заплашват да погълнат него и екипажа му. В това вълнуващо време на откривателство смелите изследователи нагазват в дълбоките преспи на силния човешки дух.

В разгара на напрегнатото приключение ниските температури на полюса се повишават от една чудодейна напитка. Шакълтън едва ли някога е подозирал, че името му ще бъде свързвано с алкохол, тъй като самият той рядко го е употребявал. Но капитанското решение да натовари 300 бутилки превъзходно уиски на отпътуващия към неизвестното кораб му отрежда славата на човек с изтънчен нюх, защото някъде между „медицинската“ и прекомерната употреба малцовият вкус спасява човека в нечовешки условия.

Британската антарктическа експедиция (1907-1909 г.) донася на света безценни познания за ледения континент, но и оставя своя отпечатък под замръзналата повърхност. Повече от сто години по-късно само шансът ще способства за откриването на 11 изоставени бутилки рядко, отлежало хайландско малцово уиски „Маккинли“. Безпрецедентната случайност позволява на една изгубена рецепта с кехлибарен отблясък да се превърне в откритието на века. Невил Пийт ни потапя с такова опиянение в този завладяващ вкус, че по небцето се разлива мекото му, изтънчено парене.

Една смразяваща авантюра там, където ледът се сблъсква с нежния вкус на специалните резерви.