Джон Шърман. Доя

В книгата са включени двете най-забележителни прозаични творби на нобелиста, два литературни шедьовъра, обединени от общата тема за любовта - сляпа и осъзната, естествена и вълшебна.

„Джон Шърман“ е изящна творба, фокусирана върху темата за любовта. Джон Шърман и Мери Картън израстват заедно като деца в малко провинциално градче, имат еднакви вкусове, разсъждават по един и същ начин. Но Джон получава предложение от богатия си чичо да започне работа в кантората му в Лондон. Той заминава и попада в бляскавия свят на столицата, където среща богатата и капризна Маргарет Лиланд. Когато се сгодява за нея, най-трудното нещо за него се оказва как ще съобщи това на Мери. И той се замисля коя жена всъщност обича...

Включеното в същия том произведение „Доя“ е красива митологична история, ситуирана в далечното минало и разказваща за любовта между смъртен и фея.

Книгата е част от поредицата „Нови литературни гласове и културното наследство на творческа Европа", получила подкрепата на програма „Творческа Европа" на ЕС.

Подобно на творбите на Оскар Уайлд, двете прозаични произведения на Йейтс блестят с остроумни афоризми относно човешката природа. Ето някои от тях:

Съвършената любов и съвършеното приятелство наистина са несъвместими, тъй като едното е бойно поле, където сенките воюват заедно с бойците, а другото - мирна провинция, където постоянно се водят дискусии.

Ако се случва така, че единият да е слаб, а другият силен, единият невзрачен, а другият красив, единият водач, а другият воден, единият мъдър, а другият глупав, любовта веднага би ги открила, защото любовта е основана на неравенството, както приятелството е основано на равенството.

„Принципи и убеждения” - това е онова упорито постоянство, с което могат да се похвалят повечето мъже и жени, които нямат много идеи.

Ние сме толкова изначално непочтени, че мамим дори себе си.

Любовта на един мъж е като вятъра.

Всичко винаги се променя, освен страхът от промяната.

***

У. Б. Йейтс (13. 06. 1865 - 28. 01. 1939) е поет, драматург, прозаик и критик. През 1923 г. получава Нобелова награда за литература. Той е една от основните фигури на Ирландското литературно възраждане. Изследовател е на ирландската митология и е повлиян от символизма, мистицизма, окултизма и спиритуализма. В продължение на години е обсебен от любовта си към красивата Мод Гон, активистка на движението за ирландска национална независимост. В повестта му „Джон Шърман“ има немалко автобиографични моменти. През 1917 г. той се оженва за 27 години по-младата от него Джорджина Хайд-Лийз. Имат две деца. Член е на първия ирландски сенат (1922). Умира във Франция през 1939 г., а през 1948 г. тленните му останки са пренесени в родината му, под ръководството на Шон МакБрайд, сина на Мод Гон, който тогава е министър на външните работи.