„Твърде малко светлина” е една от най-забележителните книги в съвременната сръбска литература, за която авторът й Владан Матиевич попълва колекцията си от най-големите награди в родината си с още три („Меша Селимович“, „Борисав Станкович“, „Исидора Секулич“). Това е вълнуващ роман, прозрение за времето, в което живеем.

Психично болната Хилари Хъдсън, завършила история на изкуството, е отдадена на феминистко-лесбийската кауза да бъдат унищожени всички мъже. Според нея Анди Уорхол е демон на синтетиката и олицетворение на богатството и целия мъжки свят. Модерните времена и масова култура нанасят стъписващи удари върху човешкото съществуване и отношенията между хората.

Трагедията на настоящия алкохолик и бивш министър Милутин Чабринович е не само в това, че е изгубил властта, могъществото и привилегиите си. „Щом влязох в политиката, разбрах, че с чистите ми сметки е свършено и деградацията ми е неизбежна.“ Сега бандити го гоня заради укрит сак с пари, най-добрият му приятел вероятно е убит, докато ухилената физиономия на третия от тях, които са си поделили тези пари, грее върху плакатите като кандидат-президент. А

бсолвентът по философия Георги Истина е обсебен от образа на Юлияна, за която не може да се каже дали е плод на сексуалното му въображение, или става дума за момиче, изгоряло в пожар, който той сам е причинил в детството си.

Тези герои имат обща съдба – всички те някога са били успели личности, но поради невъзможността си да се впишат в увреждащата ценностите им система стигат до поражение. Бягайки от действителността, в която доминира безнадеждността и господстват парите, те намират в сънищата си своите паралелни светове, а животът им придобива контурите на лудост.