Галерия на шепота

Гранд Сентръл Терминал е шедьовър на архитектурния дизайн и една от емблемите на Ню Йорк, но за Клара Дарден и Вирджиния Клей представлява нещо много повече.

1928 г.

25-годишната Клара Дарден преподава в престижната Школа по изящни изкуства в Гранд Сентръл Терминал. Тя е талантлив илюстратор и мечтае на годишната изложба да види творбите си в галериите на гарата, а защо не  и на кориците на Vogue. И нищо не може да я отклони от пътя й. Нито общественото неодобрение към „жената художник“. Нито появата на двама толкова различни мъже – единият богат, с желание да стане поет, другият високомерен, с буен нрав, но изключително талантлив художник. Влюбена в изкуството, устремена и упорита, Клара успява постепенно да завладее света на модния и на индустриалния дизайн и уверено тръгва към върха на славата. Но не подозира, че скоро Голямата депресия ще промени драстично живота на хората на изкуството. А бедността и гладът няма да са достатъчни, за да подготвят Клара за обратите на съдбата.

Близо пет десетилетия по-късно, 1974 г.

Блясъкът на Гранд Сентръл Стейшън е угаснал. Мястото сега е тъмно, мръсно и опасно, дори прекрасният тюркоазен таван, който прилича на звездно небе, не се вижда под слоевете сажди. Сградата очаква своята присъда – дали ще бъде призната за забележителност, която заслужава да бъда опазена, или трябва да бъде премахната. За Вирджиния Клей Гранд Сентръл е последна възможност. Наскоро разведена, тя приема работата в информационния център на гарата, за да издържа себе си и дъщеря си Руби. Но когато неочаквано се натъква на изоставените галерии на Школата, освен че открива удивителна акварелна картина, скрита под прахта, жената съзира отминалата елегантност и изящество на оставената да се руши сграда. Тя се впуска в търсене на автора на шедьовъра и това я въвлича в големи опасности, свързани и с открития за  миналото на Клара Дарден, и с интригите около спасяването на Гранд Сентръл Стейшън. Вирджиния разкрива дълго пазени тайни, които могат да променят историята на света на изкуството. А Галерията на шепота й дава коз, с който да подкрепи защитата на сградата – един от символите на града.