Мираж 38

„Мираж 38“ е един от най-забележителните романи, създадени през това десетилетие в Скандинавския север. Литературен шедьовър, който се чете като трилър, но се помни дълго. Отличен с най-големите награди в Швеция и Финландия.

Хелзинки, 1938 г. Експанзията на Хитлер заплашва света и войната се усеща във въздуха. Адвокатът Клас Туне е в труден момент – съпругата му го е изоставила заради най-добрия му приятел и единственото хубаво нещо в живота му е новата секретарка Матилда Вийк. Самотна майка на трийсет и шест, под шлифованата повърхност на точна и сериозна жена тя крие травма от младостта си: по време на гражданската война през 1918 г. няколко месеца е била затворена в лагер, където е била изнасилвана многократно от мъж, наричан Капитана.

Всяка първа сряда на месеца Клас Туне и четиримата му най-добри приятели се събират да ядат, да пият и да обсъждат политиката. Наричат себе си клуб „Сряда“. Когато се връща в кантората с храната и бутилките, поръчани от шефа й, Матилда чува глас, който се е надявала, че никога повече няма да чуе... Капитана не я разпознава и Матилда ще планира отмъщението си. Този път тя вече не е безпомощна жертва.

До последната страница читателят не знае кой от четиримата е Капитана...

„38“ в заглавието се отнася до 1938 г., годината, в която се развива действието на романа. „Мираж“ е нереализираната мечта за спокойно ежедневие, докато светът неумолимо се е насочил към криза и конфликти.

Бивш дипломат, който сега работи като адвокат, вярващият в справедливостта Клас Туне няма леви убеждения, но е обезпокоен от възхищението към Хитлер и латентния антисемитизъм, които вижда у някои свои приятели и роднини. Останалите членове на клуб „Сряда“ показват почти всеки нюанс на политическото мнение в момента – аполитичен, либерал, с десни убеждения, евреин.

В повествованието се редуват гледните точки на Туне и Матилда Вийк. Тя обаче е от другата страна – с баща комунист и майка рускиня, заради което е изпратена в затворнически лагер, където, 16-годишна, е била изнасилвана от Капитана. Сега той не я разпознава, но силно е привлечен от нея и настойчиво я ухажва. Тази ситуация е прекалено ужасна, за да има благоприятно развитие, и в крайна сметка трагичният финал идва логично.

Но това не е единственият източник на междуличностно напрежение, напротив. Човешката драма е фино, трезво балансирана сред нарастващата геополитическа криза, която се отразява на реакциите и отношенията между хората.

Елегантна семпла проза, която успешно слива голямата история с камерните човешки съдби.
 
„Омагьосан съм от поколението, родено около 1900 г., което за период от 40 години преживява две световни войни - изпитвам състрадание към тях и това беше отправна точка за мен“, казва Вестьо и добавя, че иска да покаже, че хората продължават да живеят ежедневието си въпреки катастрофата на войната и ненормалните ситуации.

Докато големият му роман „Където някога вървяхме“ (преведен и на български) е епос за гражданската война във Финландия през 1918 г., „Мираж 38“ представя гледната точка на жертвата. Матилда Виик е централната фигура в романа, силна и интелигентна жена, пострадала много по време на гражданската война във Финландия. Вестьо сам признава, че това е най-добрият му литературен образ на жена.