Аяхуаска

…Бях дълбоко разтърсен от прозрението, че около нас съществува свят, за който нищо не знаем. Чувствах се изплашен и обнадежден от това, че съм намерил начин да проникна в едно невидимо – и красиво, и страшно! – измерение. Няма как то да не породи едновременно страх и възторг; филогенетично сетивата ни не са устроени така, че да позволят по-дългото му възприемане или безопасно пребиваване в него. Случайно ли древните ayahuascero шамани са открили съчетанието от растения, в основата на напитката аяхуаска, или са следвали необходимостта човешкият род да надникне в невидимата част на пейзажа? По Амазонка има над сто растения с психеделичен ефект. А те са избрали тези две! Да улучиш това съчетание, е изисквало хиляди години експериментиране.

Ние съществуваме в рамките на различни измерения и понятийни системи. На ниво Вселена сме съзвездие от галактики, на ниво планетарност сме биосфера, екосистема, видове и популации. На човешко ниво сме общество, субкултури, племена, семейства. На ниво организъм – система от органи, клетки, молекули, атоми. Съществуваме и на ниво енергия, и на ниво психичност. Силно измененото съзнание, което предизвиква аяхуаска, е възможност да осъществим контакт между всички тях – може би всеки различно, но без ограничения. Заради нуждата ни от взаимосвързаност и цялост. Разпространението на аяхуаска медицината по света няма нищо общо с проблема за наркотиците.

Петър Кралев е магистър по психология и специалист по неорайхианска психотерапия, дипломиран във Вестдойче Академия, Лугано, Швейцария (2001). От 2007 г. е консултант по зависимостите към Международната фондация „Стефан Батори“, Полша. Завършил е всички модули на курс по трансперсонална психология и холотропно дишане към EUROTAS (2007–2009). Бил е главен редактор на списание за трансперсонална психология и холотропно дишане „Катарзис“. Преподавал е психотерапия на зависимостите и биоенергетика на студенти по неорайхианска психотерапия от 2011 до 2017 г. Водил е курс по въведение в Неорайхианска психотерапия по програма „Еразъм“ към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ на психотерапевти и на студенти по психология в Скопие, Македония (2018–2019). Автор е на книгите „Прахът, който пазим“ (1996), „Психотерапия на алкохолизма“ (2008), „Аяхуаска. Свещеният дар на слънцето“ (2011) и „Пробитите граници. В терапията на граничността и бордерлайн“ (2018). Работи като психолог и психотерапевт в Стара Загора, Пловдив и София. Организира тренингови групи и семинари навсякъде в България. Член е на Българската асоциация по психотерапия.