Наташки

Хуморът в българската литература винаги е отразявал реални факти и явления в живота, към които са се прицелвали автори воюващи с острите си пера срещу пошлото и гротескното в бита и нравите, в човешките взаимоотношения. Новата книга на Наталия Ерменкова е изградена на друг принцип – на безобидния, щадящ хумор, който е част от ежедневието ни.

     Перото на Наталия Ерменкова в «Наташки», най-вече в първата част на книгата, написана на български език, е деликатно иронично и насочено към неловки ситуации, в които попадат сънародничките на авторката – обикновено съпруги на българи, в желанието си да демонстрират отношението си към «втората им родина» чрез езиковите си познания. Наталия Ерменкова дълги години живее в България (по произход е рускиня), свидетел е на какви ли не комични ситуации, предизвикани от специфичността на някои езикови понятия и изрази, и от народопсихологията ни.

     Още от заглавието на сборника, с умилително назованото «Наташки», загатва художествената цел на авторката – да накара читателя ведро да се посмее. Кратките житейски истории, които описва с тънко чувство за хумор, са сюжетно забавни. В някои от тях, самата тя е действащо  лице и обект на неподправен хумор. Завладяващо е и описанието, и най-вече запомнящите се детайли в него, на ситуациите, в които попадат жените, в желанието си да се впишат в средата. Моделът чрез който Н.Ерменкова ги представя, е ефектен, живописен, привлекателен. Всичко случващо се е проекция на действителността и на ежедневното общуване и поведение.

     Действащите лица – в повечето случаи жени – Наташки, са идивидуализирани и имат собствени физиономии. Конфузните ситуации, в които изпадат, не са от липса на интелект, образование и култура, а от трудно усвоимите и още по-трудно преводимите идиоми, пословици, поговорки, изрази. Иначе те са «нежни, женствени и с несломим характер». Впечатляващи в този смисъл са кратките разказчета «Женско любопитство», «На гости», «Рецепта», «Похвала», «Здрасти», «Роднини» и др.

     Успехът на Наталия Ерменкова в «Наташки» идва от умението й да избере най-характерната, най-оригиналната ситуация и да акцентира върху комичния ефект, предизвикан от някоя Наташка.

     Част от кратките белетристични форми съдържат и нравствено-етични детайли, които са воеобразен ключ към вътрешното «Аз» на

писателката. Заставайки на авансцената, тя одканва читателя да се посмее, но и да се позамисли върху споделеното. Така, чрез подтекстовите си послания и чрез тънко извисеното чувство за хумор, тя ни доближава до психологията на определен тип поведение, мислене и действие. Подобни думи могат да се кажат за белетристичните миниатюри «Отговорност», «Награда», «Няма възраст за любовта», «Сбъднати мечти» и др.

     «Викторка» - втората част на сборника – е на руски език. Повечето от житейските истории се припокриват с тези от «Наташки», и в същото време са различни – и като художествено послание, и тематично, и жанрово. В тях Наталия Ерменкова акцентува и същовремено анализира, поведение на съвременния човек извън и във суровата действителност. Посочва разликата или приликата, в човешката душевност и психологическата нагласа.

     По-обемните белетристични форми позволяват на авторката да обоснове и да дейтализира по-сложни психологически преживявания на героите си.

     Във «Викторка», а отчасти и в «Наташки», тя извежда художествената идея предимно в края на разказа, което в случая е положително, тъй като държи читателя в постоянно напрежение. За авторката е важно, и тя е успяла да го постигне, да се пллучи и открои вица в определена случка или ситуация. Или да се докосне до подтекста, в който са кодирани различни от установените норми на поведение, постъпки и действия или взаимоотношения.

     Днес, когато живота ни се е превърнал в гротеска – тъжна и потискваща, обикновения човек има нужда от свеж въздух, от разведряване, от чистосърдечен смях, който отпуска напрежението и спира, поне за миг, черните мисли, и разхлабва желязната хватка на опростачването. В новата си книга Наталия Ерменкова е постигнала това чрез оздравяващия и отрезвяващ  смях, който  въздейства благотворно на омъчнената ни психика. И ни доставя истинско емоционално удоволствие.