Градината на боговете

„Градината на боговете“ е завършва „Трилогията за Корфу” на Джералд Даръл за времето, когато пребивава заедно със семейството си на гръцкия остров преди Втората световна война.

Първите две от трилогията – „Моето семейство и други животни“ и „Птици, зверове и роднини“ – жънат такъв успех в световен мащаб, че той без притеснение продължава сагата на своето семейство на острова и го превръща в едно от най-любимите семейства на света.

Ето какво казва авторът:

„Опитах се да опиша близките си такива, каквито ги виждах тогава. Смятам обаче, че някои странности в поведението им ще станат по-обясними, ако изтъкна, че по време на престоя ни в Корфу всички бяха много млади: Лари, най-големият, беше на двайсет и три години, Лесли беше на деветнайсет, Марго — на осемнайсет, а аз, най-малкият, бях на крехката и впечатлителна десетгодишна възраст. Никога не сме знаели със сигурност възрастта на мама — по простата причина, че тя не може да си спомни кога е родена, затова само ще се огранича да кажа, че беше достатъчно възрастна, за да е родила четири деца. За да успея да предам сбито петте години, изпълнени със случки, наблюдения и приятни преживявания, в нещо, което да не излезе обемисто като „Енциклопедия Британика“, бях принуден да сгъстявам, окастрям и присаждам, поради което не остана много от естествения ход на събитията.“

А ние, признателните читатели, ще добавим, че все пак е останало достатъчно, за да четем и препрочитаме сагата „Даръл“ и разбираме защо признателните жители на Корфу са издигнали паметник на автора в центъра на неговия любим остров.

Благодарение на тази трилогия гръцкият остров се прославя по цял свят и неслучайно една от забележителностите му днес е паметникът на Даръл, издигнат от признателните корфучани.

Джералд Даръл е роден в Индия през 1925 г., но три години по-късно семейството му се премества да живее в Англия, а след още три се установява на Корфу. Именно на този благословен от природата остров младият Джералд разгръща дарбите си на естествоизпитател, превръща семейното жилище в зверилник и се посвещава изцяло на изучаването на местната фауна в частност и на всичко живо като цяло. През 1947 г. той финансира, организира и оглавява първата си експедиция в Африка с цел да събере животни за някои големи зоологически градини. Следват експедиции в дебрите на Парагвай, Аржентина, Сиера Леоне, Мексико, Мавриций и Мадагаскар. Писателят умира през 1995 г. и в некролога, поместен във в. „Таймс“, пише: „Той пръв събуди света за случващото се с околната ни среда, а неговите книги и телевизионни програми допринесоха за създаването на не едно ново поколение естествоизпитатели и природозащитници“.