Народна вяра

Анотация:

Посредством неподправената " памет за българското " съвременният българин може да усети истинските си корени и национална идентичност, да се отърси от заблудите и користните внушения, да почерпи вяра и сили от моралните добродетели на предците си.
Първата част на том 1-ви е посветена на народните представи, възгледи и вярвания за видимия ( небе,слънце, месец, звезди, растения, животни, дом и покъщнина ) и невидимия ( добрите и лошите невидими същества, душата, задгробния живот ) свят. Илюстрирани много сполучливо със записи на приказки, песни, пословици и предания, те разкриват същностни черти от душевния мир на българите.

За автора:

Димитър Маринов е български етнограф, основател и първи директор на Етнографския музей.

Роден е като Петко в с. Армалуй, днес част от гр. Вълчедръм, в семейството на Върбан и Наца Мъцанкови. В резултат на кратко боледуване непосредствено след раждането майката Наца умира. Бащата решава да даде детето "хранениче" на бездетно семейство. Ломският гражданин Марин Банов и съпругата му Вълкана осиновяват новородения Петко, когото прекръстват на Димитър.

Марин Банов е крупен търговец, който прекарва 20 години в Цариград, като 19 от тях служи в конака на Хюсеин паша, заемащ висока длъжност при Дивана. През 1840 г. Марин Банов се връща в родния си град Лом, където се залавя за търговия, а по-късно се жени.

На 24 април 1854 г. Димитър постъпва в ломското училище. Под наставленията на своя учител Кръстьо Пишурка преминава успешно всички нива и през 1858 г. вече е "калфа". Като награда за отличното си представяне баща му Марин Банов му подарява няколко книги. Те са: ”Аделаида, алпийската пастирка” (1857), „Житието на Алексий, человек Божи” и „Чудесата на Пресветая Богородица”, като последната оказва такова въздействие върху него, че решава да се посвети на Бога и да замине за Света гора.

Междувременно през 1858 г. майка му Вълкана изпада в нервно разстройство и през следващата година умира. Под влияние на тази печална случка и по препоръка на първия учител на М. Димитров — Пишурката, Марин Банов решава да изпрати сина си в Белградската гимназия. Още през 1863 г. Димитър Маринов овладява гръцки, немски и френски език, но смъртта на баща му на 27 декември същата година осуетява тези планове. Изхвърлен от алчните си роднини и оставен без наследство и подслон, Димитър Маринов се насочва към Света гора и по-точно към Хилендарския манастир, за да служи на Бога.