Панонските българи. Кубрат

ПРЕЗ 479 година за да се справи с воюващите срещу империята Теодорих Влики и Теодорих Страбон Зенон е принуден да се обърне за помощ към БЪЛГАРИТЕ. Малх свидетелства: Зенон назначава българинът Сабиниан, наричан и Велики за стратег, който разбива колоната на Теодорих. За това сражение от 479 г. Комес Марселин пише: „Сабиниан отблъснал повече с ум, отколкото с храброст, вилнеещият в Гърция крал Теодорих.”

Кой е Сабиниан? 

Енодий (474 - 521) възхвалявайки Теодорих Велики пише за сина на Сабиниан: „Пред очите ми е вождът на българите, повален от десницата ти. Той не бе убит, за да не изчезне за историята, но той не остана и непокътнат, за да остане там, в своето непобедимо племе,… той си унизи потеклото”. 

Според Енодий (474 – 521) Сабиниан е вожд (ductor, дук) на българите, той е от непобедимото племе на българите, той е от същият род / потекло.

Резиденцията на българите и техния вожд Сабиниан е била в град Воден, Македония.

Теодорих Страбон е пред Константинопол. Панонските българи преминават р. Дунав при Видин в помощ на Зенон, Теодорих тръгва към Македония, но по пътя загива. Вероятно панонските българи също тръгват след Теодорих Страбон за Македония, защото в Манасиевата хроника за същите българи четем: българите „започнаха да завладяват за себе си Долната Земя Охридска (Македония), а след това и цялата тази земя.” 

В 488 г. в бой с остготите загива великаият цар на българите от Панония Бузан (Бужан, Regem magna Vulgarorum Busan).

Комес Марцелин (починал 534 AD) описва за 499 г. едно от най – големите сражения на българите - при река Цурта, където римлянитв участвали с 15 000 войници ии 520 коли с оръжие; където загинали 4000 ромейски войници: „Така там погинала илирийската военната мощ.” За сраженията на българите на балканите виж картата по-долу, съставена от сведенията от гръцки и латински източници. 

В 631 г. панонските българи в борба за аварския престол са разгромени от аварите, напускат Панония и се заселват над Черно море на територията  на бившата СТАРА ВЕЛИК БЪЛГАРИЯ, основана от балкански бежанци около 165 г. (виж именникът на българските князе) и съществувала до хунското нашествие 376 г. Фактът за претенции към престола означава най-вече нееднородност на управляващата българска върхушка, най-големият от синовете на Кубрат носи името на аварския каган Баян. Българите са съюзници на аварите 80 години в една държава с една армия, оттам са и някои аварски титли и отличия в армията на по-късната дунавска България.

В 681 г. панонските българи на Кубер и българите на Аспарух, бивши панонци, навлиат в Източната римска империя от изток и запад. В началото осми век българите от Мизия се съединяват с българите в Македония.

Какво казват източниците за панонските българи на река Дунав? Според Апиан (95 – 165 г.) големият народ около Истър, наричан от римляните панони са античните пеони. (Апиан: Пеони – голям народ около Истър… Пеони ги наричат елините, а римляните – панони.)

           Йоан Цеца, 11 век: „А пеонци са българите.” 

           Зонара, 12 век: „Пеонци. Латинско племе или тракийски народ.  Според някои те са тъй наречените сега панонци. А панонците са българи.

 Панонци. Българите.

 Панония. България.

 Склавиния. България.”

         Апиан, Йоан Цеца и Зонара ни връщат отново в Македония, където в античността между Вардар и Струма е народът на пеоните, след римската инвазия озовал се на р. Дунав под името българи.

Източниците съобщават за сражения на българи с римляни през 480 г., 488 г., 494 г., 498 г., 499 г., 502 г., 503 г., 504 г., 505 г., 506 г., 513 г., 517 г., 530 г., 531 г., 532 г., 535 г., 539 г., дати, показани на картата по-долу, съставена по историческите източници се вижда, че в пети и шести век най-интензивните сражения на българите са в Илирия и Македония. Не случайно македонецът Партений Зогравски нарича Македония СТАРА БОЛГАРIА; не случайно митрополит Натанаил Охридски пише: "Македония - тази заветна СТАРА БЪЛГАРИЯ; не случайно най-ранният надпис с наименованието BOLGAR е от Македония.