Вълните

Романът "Вълните" единодушно получава най-високата оценка от критиците, защото творбата се извисява като монумент на модернизма, съпоставим единствено с "Одисей" на Джеймс Джойс. Писателката отбелязва в дневника си, че едва във "Вълните" най-после налага собствен характерен стил, като изобщо не се стреми да разкаже някаква история, а пресъздава низ от размишления и проблясъци в съзнанието, възникнали в мигове на прозрение. За Улф най-важно е да изследва дълбините на човешката психика, а във "Вълните' го постига напълно.

"Вълните" излиза през 1931г. и е творба, в която шест персонажа изговарят шест монолога. Шест отделни гласа се редуват и изследват представата за индивидуалността, аза, собствената личност и общността. Всеки един характер е отделен, но същевременно и едно цяло. Бърнард има дарбата на писател и умението да дава словесна форма на преживяното; Луис е аутсайдер, който търси приемане и успех; Невил желае любов и я търси в серия от авантюри с мъже; Джини е човек от висшето обшество, въплъщение на първичната, витална жена, която се осъществява преди всичко чрез тялото; Сузан избягва от града на село, където става многодетна майка и отглежда животни във фермата; Рода е мечтателна и поетична натура, която се чувства постоянно самотна и изолирана. Чрез монолозите се разкриват шест характера от тяхното детство до зрелостта. Резултатът е един прекрасен хор от гласове, които не отбелязват толкова минали събития, но отпразнуват връзката между различните индивидуални части.

Персонажите във „Вълните” са неконвенционални, с тънка чувствителност и способност да възприемат действителността извън видимото. Във финала на романа безличните гласове се превръщат обаче в архетипни образи – Сузан представлява образа на майката, Джини на любовницата, Рода е самоубийцата, Невил – хомосексуалистът, Луис –аутсайдерът, Бернард – разказвачът. 

Книгата разчупва традиционните представи за жанра и заличава разделението между проза и поезия. Във „Вълните” социалната среда вече е само фон и рязко намалява броят на действащите лица. Улф се стреми да се отдалечи от всякаква фактология, за да постигне пълна свобода и да създаде проза и все пак поезия, да напише роман-поема и в същото време драма.

Героите по двойки представят различните компоненти на човешкото съзнание, описани от Фройд. Невил и Джини олицетворяват инстинктивното и първичното у човека; Луис и Рода символизират моралната част в човешкото съзнание, изградена под въздействието на обществото, а Бърнард и Сузан представят рационалното у човека, което го приспособява към околния свят.

„Романът „Вълните” е логическият завършек в развитието на Вирджиния Улф като модернист”. - Дейвид Лодж

„С „Вълните” Вирджиния Улф дава своя най-голям принос към модернизма”. - Малкълм Брадбъри

„Вълните” на Вирджиния Улф е ярък образец на лирическия роман”. - Мелвин Фридмън