Предпоследен живот

"Предпоследен живот" е новият роман на легендарния Юз Алешковски, автор на песента "Товарищ Сталин, вы большой ученый", световноизвестните повести и романини "Николай Николаевич", "Кенгуру", "Ръка", "Смърт в Москва", "Светлина в края на дулото" и др.

Смело може да се каже, че това внушително по своя обем и идейно-художествени решения произведение, което излиза за първи път в света у нас, представлява венецът на крайно своеобразното творческо дело на "гениален, с феномален слух за езика автор" (Бродски).

Действието на романа започва от началото на 30-те години на миналия век и обхваща, макар и бегло, периода на перестройката и най-вече годините на нестихващата и до днес гражданска война в Русия за преразпределяне на националната собственост и "превръщането на социалистическия застой в мафиозен капитализъм".

Главен герой е Владимир Илич Дурак - дете чудо, което за ужас на семейството си (дядото е бивш служител от кремълската охрана на Сталин) вместо на руски проговаря на латински и английски. Благодарение на своите гениални заложби и феноменална памет Владимир Илич натрупва значително състояние, докато различни престъпни групировки в лицето на бившата съветска номенклатура и спецслужбите не започват да се домогват до владеещия множество езици герой. И той разбира, че единственият начин да си спаси живота е да изчезне от него.

"Всяка нова за изкуството психологическа или естетическа действителност е вече стара за следващия му деец" - твърди най-близкият приятел на Юз, Нобеловият лауреат Бродски. Тия толкова прозорливи думи обаче не се отнасят до изключителната жизненост на Алешковски, който като същински барон Мюнхаузен успява да надскочи собствената си сянка и да се отдели от гравитацията на създадената от самия него през миналия век територия.

Защото освен с езиковото си великолепие романът "Предпоследен живот" изумява с дълбочината и библейската мъдрост на прозренията за днешния свят и утрешния ден на човечеството. Той е нова страница не само за творчеството на Юз Алешковски, но и за прозата на XXI век, онази лъжица с мед, без която бурето на нашето време щеше да си остане пълно само с катран.