Крачка встрани: Нантски дневник

Румен Шомов заминава за Франция през есента на 2018 г. като вече утвърден български поет и писател. Неговият нантски дневник има не само литературна, но и обществена, може да се каже социологическа стойност: документирана е срещата на изявен български интелектуалец, роден и израсъл по времето на социализма, преживял и прехода, със съвременна Франция.

Дневникът е воден с любопитството на турист, с наблюдателността на драматург и с опитното перо на писател. Читателят се надвесва над ръждивите води на Лоара, захласва се по крайречните замъци, възторгва се от катедралата „Св. Св. Петър и Павел“, любува се на екзотични растения в Ботаническата градина, съпреживява четиричасовата пиеса „Всички птици“, отмаря в ресторант „Априлски песни“, в който няма меню и клиентът не поръчва, а се сервират само изненади... Нека прибавим времевия ракурс: връща се в миналото, за да си представи пазара на роби, опитва се да проникне в настоящето, за да разбере бунта на „жълтите жилетки“...

Но най-много впечатлява общуването, атмосферата на общуване и хората. Поводът за деветмесечния престой във Франция – в български превод звучи необичайно: Институтът за академични изследвания в Нант събира 22 души от целия свят от различни области на науката, правото и културата и – без да поставя задача да произведат някакъв краен продукт – им предоставя пълна свобода на изследване. Мотото е „Да мислим света различно“. Един институт и 22 души от различни страни с различни професии... Агата Кристи би завидяла на такава постановка. Сюжетът не е криминален, а хуманитарен, но е също увлекателен. Читателят остава с усещането, че е „бил“ виртуално не само във Франция, но и в много други страни. Възпроизвеждането на научни дискусии, лекции, диалози позволява да се види нещо, за което българският интелектуалец няма ясна представа – академичния живот в развита европейска страна, гледан „отвътре“. Неведнъж авторът „отскача“ назад, за да се върне от „по света“ „у нас“ и да направи меланхолично сравнение.

Финалът – дълбоко несправедливо административно решение, взето в Института, предпазва от идеализация на развития Запад. Подчертава, че критичността на автора не е израз на „български комплекси“. И напомня за обобщението на един велик поет: „И всюду страсты роковые, и от судеб защиты неть“... „Пътят към Европа“ стана политически ориентир на българския преход. Влизането в ЕС не е крайна точка, а спирка по този път. Недореализирани са негови културни и социалнопсихологически аспекти. Дневникът на Румен Шомов осветява и стимулира напредъка по културния коловоз на този път. Българският читател заслужава тази книга.

Проф. д-р Светлана Стойчева