Конкистадор – том 2 (твърди корици)

‌Втори том на "Конкистадор" – сагата на Дюфо и Ксавие в джунглата на Южна Америка продължава...

Не пропускайте и  първата част  на комикса.

„Конкистадор“ предлага под формата на комикс историята на Ернан Кортес и армията му, които през 1519 г. откриват Теночтитлан – градът на император Монтесума ІІ. Императорът, от своя страна, ги смята за теулес – пратеници на боговете, и им предлага своята защита, без да подозира истинските им намерения – да плячкосат несметните богатства на града, достатъчни, за да се купи една испанска провинция… Провинция ли!… Не, цяла Испания!

Във втория том на богато и ярко илюстрираното издание Ернандо дел Ройо – войник от отряда на Кортес, продължава описанието на похода на завоевателите в непознатата джунгла и опасностите, които ги дебнат: водопадите на Уева, които едва не ги поглъщат; засадата в покрайнините на село Килпа; треската, която върлува по стръмните брегове на Рио Грихалва; запалените огньове, докато се опитват да прекосят град Лакустра д’Атамок… И амулета на Теекизлака, богът, който бди над съкровището – три корена, които дават на притежателя му сила, която не познава прегради: „Погледът му се изостри за далечината, препятствията по земята, лъчите на светлината с кристална яснота, оголена от всяко чувство… Без капка колебание, без капка двоумение… Същия ден погълнах втория корен от Октал. И светът се разпука като плод, стиснат юмрук. Видях, чух, почувствах… Жуженето на насекомите… Тежестта на небето над главите ни… Въздигнах се над океана…“. И тогава разбира, че никому не е по силите да надвие легендите, които съграждат един народ.

Синът и бащата, Теекизлака и Октал, всъщност са едно чудовищно създание, вплетено във всяка фибра, всяка частица от заобикалящата ги джунгла и оказват кървава съпротива на всеки завоевател, защото природата е тази, която дава и взима. Преди да тръгне към лагера на бранителите на Испания, Ройо поглъща последния от корените на Октал. И се превръща в чудовище, съдбата му вече е друга. „Защото само едно чудовище може да победи друго.“

♦  ♦  ♦

Жан Дюфо (роден на 7 юни 1949 г. в Нинове, Белгия) е белгийски писател на комикси. Първоначално започва професионалната си кариера като журналист за CINÉ-PRESSE. Дюфо започва да пише комикси през 80-те години на миналия век. Той е автор на почти 200 заглавия – оригинални, далеч от модата, по-сложни, отколкото изглеждат. Светът на Жан Дюфо е организиран около няколко повтарящи се теми, които структурират произведенията му: силата и безумството, самотата и нейните отражения, аберациите на времето, раните на миналото.

Тази огромна мозайка, в която не се губи удоволствието от серийния роман, нито кинематографичните елипси, е преди всичко работа за удоволствие, наслада в магическия и окултния смисъл на думата. С продадени милиони копия, спечелени множество награди, преведени на десетки езици (Европа, Япония, САЩ), той разгръща своите заклинания, базирани на графичния талант на най-добрите европейски дизайнери и изкуството на диалога, които осъществяват образа в едно и също художествено движение. Сред многото награди, включително тези за цялостна работа, които короноват продукцията му, са: наградата 38 CALIBER (за най-добър трилър) през 1996 г.; на сдружението на писателите (SGDL) през 2007 г.; CHEVERNY (за най-добър графичен исторически роман) през 2011 г.