Индийската принцеса + Любовникът от Северен Китай

Индийската принцеса

Историята на една любов.

Януари, 1908 г. Възседнала пищно украсен слон, 17-годишната Анита Делгадо влиза тържествено в Капуртхала, Северна Индия. Целият град се е стекъл, за да посрещне белоликата чужденка, която ще се омъжи за местния махараджа и ще се превърне в принцеса на Капуртхала. "Индийската принцеса" проследява истинската любовна история на андалуската танцьорка Анита Делгадо и Джагатджит Сингх - един от най-богатите и влиятелни индийски владетели. Бракът им предизвиква огромен скандал в колониална Индия. Свободомислеща и интелигентна, напълно различна от повечето индийки, Анита попада в свят, който, макар разкошен и примамлив, й е напълно чужд.

Ще трябва да се бори не само с предразсъдъците и завистта на висшето общество, за да получи полагащия й се статут на махарани, но и срещу интригите и ревността на жените от харема. Ще успее ли красивата испанка да задържи сърцето на своя принц, или сблъсъкът между техните два толкова различни свята ще се окаже пагубен за връзката им?

Една почти приказна история за любов, страсти и интриги на фона на екзотична Индия от началото на XX век.

Хавиер Моро (1955 г.) е испански писател и журналист. Завършил е история и антропология в Париж. Писането е в кръвта му: писателят Доминик Лапиер му е вуйчо, баба му и сестра му също пишат. Баща му работи в авиокомпания и благодарение на него Хавиер Моро пътува още от малък из целия свят. За пръв път посещава Индия, когато е четиринадесетгодишен, и по собствените му думи, все още опитва да се съвземе от шока, който е предизвикала у него една толкова невероятна страна като Индия. Работил е като журналист, автор е на книги на исторически, социални и екологични теми. Бил е сътрудник на Доминик Лапиер и Лари Колинс, както и копродуцент на филми. През 2005 г. излиза първото издание на романа "Индийската принцеса". Оттогава досега книгата е спечелила над 1 000 000 читатели само в Испания и е преведена на 17 езика. Испанската актриса Пенелопе Крус е купила правата за снимането на филмова суперпродукция, в която тя ще играе главната роля.

Любовникът от Северен Китай

"Любовникът от Северен Китай" (1991) е своеобразна вариация на "Любовникът", написана вследствие несъгласието на авторката с филмовата версия на Жан-Жак Ано. В този нов и не по-малко въздействащ прочит на любовта между бялото момиче и китаеца Дюрас задълбочава любимите си теми за Индокитай, за майката, за паметта, за страстта, за непостижимото щастие с присъщия й изчистен до пределите на възможното, неподражаемо чувствен език.

"Книгата би могла да бъде озаглавена "Любов на улицата" или "Роман за любовника", или "Любовникът - пренаписан". Накрая имах избор между две по-обширни, по-правдиви заглавия: "Любовникът от Северен Китай" или просто "Северен Китай".

Научих, че се е споминал преди години. Беше през май 90-а, оттогава е изминала една година. Никога не си бях мислила за неговата смърт. Казаха ми също, че е погребан в Шадек, че синята къща си е все там и в нея обитават близките му и някакви деца, че в Шадек го обичали заради добротата и простодушието му и също така че в края на живота си бил станал много набожен. Зарязах онова, над което работех в момента. Написах историята на любовника от Северен Китай и на момичето - тя все още не беше се появила в "Любовникът", край тях цареше безвремие. Написах тази книга безумно щастлива от писането и. Останах цяла година с романа, затворена в годината любов между китаеца и момичето.
Не стигнах по-далеч от отпътуването на презокеанския пътнически параход, сиреч от отпътуването на момичето."