Откраднат фокус

Нямате ли усещането, че светът е полудял? Че вървим в посока, която не сме избрали сами? Защо не успяваме да се отърсим от масовата хипноза?

Истината е, че все повече губим способността си за концентрация и критично мислене. Тийнейджърите не могат да се фокусират върху една задача за повече от 65 секунди, а офис служителите стигат до цели три минути! Защо непрестанно се разсейваме? Ако причината са безбройните устройства, не може ли просто да ги изключим?

Оказва се, че не е толкова лесно. Самият Йохан Хари опитва всякакви стратегии да си върне фокуса – включително пълен отказ от интернет в продължение на три месеца, – но нищо не е достатъчно ефективно. Затова Хари предприема впечатляващо пътешествие, за да интервюира водещи експерти по въпроса с вниманието и концентрацията. Това, което открива, е изумително и доста плашещо.

Вярваме, че липсата на фокус се дължи на собствената ни неспособност да се изключим от социалните мрежи. Да, ама – не! Причината не е в липсата на дисциплина, а в мощни външни сили. Не ние сме изгубили своя фокус, той ни е бил откраднат. Всъщност сме жертви на манипулация: огромни корпорации се възползват от слабостите ни, за да печелят все повече. Има дванайсет причини за тази криза, всяка от които отнема част от вниманието ни. За да ни покаже как, Хари ни среща с дисиденти от Силициевата долина, с хора от фавелите на Рио, които напълно са изгубили способността си за концентрация, за да стигнем до Нова Зеландия, където са открили невероятен начин за възстановяване на вниманието.

Да си върнем фокуса – мисия възможна, но битката ще е на живот и смърт.

Йохан Хари е международно известен автор на няколко бестселъра, преведени на 38 езика. Първата му книга „Преследване на писъка“ става основа както на номиниран за награда на Американската филмова академия пълнометражен филм, така и на телевизионен сериал с продуцент Самюъл Джаксън. Втората книга на Хари „Изгубени връзки“ става бестселър на „Сънди Таймс“ и „Ню Йорк Таймс“. Хари е публикувал статии в „Ню Йорк Таймс“, „Лос Анджелес Таймс“, „Гардиън“, „Монд“, „Слейт“, „Ню Рипъблик“, „Мелбърн Ейдж“, „Нейшън“ и др. На два пъти е обявяван за журналист на годината от британския клон на „Амнести Интернашънъл“ за своите репортажи от войната в Конго и за нарушенията на човешките права в Дубай. Редовно е участник в дискусиите на забавното шоу на Ейч Би Оу „Точно време“ с водещ Бил Майер. Неговите ТЕД лекции върху зависимостите и депресията са гледани над 80 милиона пъти.