През XXI век човечеството достига нови върхове в науката и същевременно е на път да се раздели със здравия разум. Как е възможно да се доверяваме сляпо на фалшиви новини, чудотворни лекове и конспиративни теории? Нима вече свикнахме да живеем в свят на постистини?

Изправени сме пред смъртоносни заплахи за здравето, за демокрацията, за живота на нашата планета. Макар проблемите да са сериозни, нашият биологичен вид разполага с ефективни средства за откриването на решения: логиката, критичното мислене, теориите на вероятностите, корелацията и причинността, оптималните начини за преразглеждане на убежденията и вземане на решения в условия на несигурност... Тези инструменти на мисленето са незаменимо средство за избягване на глупостта в личния и в обществения ни живот. Те ни помагат да преценяваме рисковете, да разпознаваме съмнителните твърдения, да вникваме в озадачаващите парадокси, да разбираме перипетиите и трагичните обрати в живота си. Може би за да разберем разума, трябва да се вгледаме в неговото отсъствие.

Дали прочитът на една книга може да ни направи по-рационални? Едва ли. Може обаче да ни помогне да разберем защо сме заобиколени с толкова много ирационалност. И как да прозираме отвъд предразсъдъците, заблудите и илюзиите. Собствените и чуждите.

„Ако имате нужда от лекарство за подобряване на мозъчната си дейност, по-добре прочетете „Рационалност“. По-евтино, по-забавно и по-ефективно е.“

Джонатан Хайд, автор на „Праведният ум“ и други бестселъри

Стивън Пинкър  (роден през 1954) е канадски психолог и автор на редица популярни книги. Той е психолингвист и когнитивист; няколко години е директор на Центъра по мозъчни и когнитивни науки в Масачусетския технологичен университет, а в момента е професор по психология в „Харвард“. Огромна популярност придобива с книгите си „Езиковият инстинкт“ (1994),  „Как работи умът?“  (1997), „Думи и правила“ (1999) и „Празната дъска“ (2002).

Роден е на 18 септември 1954 г. в Монреал, Канада. Получава бакалавърска степен по експериментална психология през 1976 г. от университета „Макгил“, след което се премества в Кеймбридж, Масачусетс. През 1979 г. получава докторска степен (експериментална психология) от Харвард, след което е постдокторант в Масачусетския технологичен институт (МТИ) и най-сетне асистент отново в Харвард. От 1982 до 2003 г. е професор в катедрата по когнитивни науки в МТИ, а през 2003 г. се завръща в Харвард като професор в катедрата по психология.

Пинкър пише редица научни и популярни трудове за езика и когнитивните науки. Предмет на изследванията му са неправилните глаголи и езиковото развитие при децата (вж. усвояване на езици). Пинкър е привърженик на еволюционната психология и подкрепя възгледите на Чомски за езика, като развитие на инстинкт в еволюционния процес.