На кръстопътя на два свята. Стихове

Попаднали през 1917 година в месомелачката на болшевишкия преврат, напълно променила живота им, двама от поетите, представени в тази книга – Владислав Ходасевич и Саша Чорни, напускат завинаги родината си, а третият – Николай Гумильов, едва трийсет и пет годишен – е убит като „народен враг“. Но както пишат самите те, гордият им дух е останал да лети над мрачната житейска бездна, защото е прозрял безсмъртието.

Владислав Ходасевич (1886–1939)

Поет, преводач и пушкиновед. Роден е в Москва. Внук на известния литератор Яков Брафман, приел православието. Бързо стига до извода, че „при болшевиките литературната дейност не е възможна“ и когато през 1920 г. негова книга е забранена, остава без доходи и пише, без да печата. Смятан за колос в руската поезия. От 1922 г. нататък живее в Германия и Италия, а когато съветското посолство в Рим му отказва продължение на паспорта и след като научава, че Гумильов е бил разстрелян, емигрира във Франция.

В трудно време се е издържал с игра на покер и бридж. Бил е и екскурзовод във Венеция. Живее в Париж, където умира в крайна бедност на 43 години, болен и забравен. Автор е на пет поетични сборника.

Саша Чорни (1880–1932)

Саша Чорни е псевдоним на Александър Михайлович Гликберг. Роден е в Одеса, в еврейско семейство. Нарича себе си Черния Саша, тъй като е имал брат с прякора Белия Саша. Семейството приема православието, за да бъде позволено на петте деца да учат в гимназия. Изключително обичан в Русия лирик и сатирик, той е автор на много сборници със стихове и проза, някои от които били толкова популярни, че претърпели по пет издания. И в Русия, и в емиграция е написал и много книги за деца. В списание „Сатирикон“е наричан Крал на поетите.

Саша Чорни не приема Октомврийската революция. Негови книги – политическа сатира – са изземвани от цензурата. През 1918 г. напуска Русия. Живее в Прибалтика и Германия, по-късно – в Италия. През 1920 г. окончателно емигрира, а през 1924 г. се установява в Париж. Умира, след като участва в гасенето на пожар.

Николай Гумильов (1886–1921)

Роденият в Кронщад Николай Гумильов е смятан за един от големите поети от началото на ХХ век, създател на школата на акмеизма, противопоставяща се на символизма. През 1906 г. изучава в Сорбоната френска литература и живопис. Пътешественик по душа, организира две експедиции в Африка – през 1909 и 1913 г. Първата субсидира с хонорара от издаден поетичен сборник, а за втората има съдействие от Академията на науките. Събира богата колекция за руския Музей по антропология и етнография.

През 1914 г. се записва като доброволец в армията. Награден е с Георгиевски кръст и с ордена Св. Станислав. Изпратен е с руския експедиционен корпус в Париж, където се запознава с Уилям Бътлър Йейтс и Гилбърт Честъртън. Завърнал се в съветска Русия, Гумильов не крие, че е вярващ и убеден монархист. Обвинен в заговор против властта, той е арестуван и разстрелян на 26 август 1921 г. Не се знае мястото на разстрела му, нито къде е погребан.

По време на перестройката се разпространява версията, че имало такъв заговор, но Гумильов е обвинен не за участие в него, а защото не е донесъл за това на управляващите. Според по-късна версия заговор изобщо не е имало – бил е изфабрикуван от ЧК за назидание на противници на съветската власт. Николай Гумильов е реабилитиран едва през 1992 г.