Анотация:

"С тези свои притчи, приказки, речи, статии, молби, шеги и викове, любезни ми читателю, аз се опитвам да обърна някое друго камъче в душата ти, пък ако трепнеш и надигнеш глава, може да обърнем и времето; ако ли под камъка на душата ти спи змия - Бог да ми е на помощ!"
Стефан Цанев

За автора:

Стефан Неделчев Цанев е български драматург, поет и писател.

Роден е в село Червена вода, Русенско на 7 август 1936 г. В Русе завършва Математическа гимназия през 1954 г. През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет, през 1960-1965 г. учи драматургия в Московския киноинститут. Кореспондент на вестник „Народна младеж“ в Родопите и в Перник (1959-1960). Работил е като редактор в Студия за игрални филми (1965-1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967-1970), в Театър 199 и Театъра на окръзите (1970-1973), в Театър „София“ (1973-1984; 1991), в Драматичен театър в Пловдив (1984-1991), Театъра на армията(1992-1996), Театър „София“ (1996-2008). Автор е на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца.

След събитията в Чехословакия 1968 г. стихосбирката му „Парапети“ е свалена от печат. Следва забрана да се печатат негови стихове до 1976 г. През 1984 г. заради спектакъла му „Любовни булеварди“, забранен лично от Тодор Живков, е уволнен от театър „София“ без право да работи в столицата, изпратен е в Пловдив, завръща се в София след 1990 г.

Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му („Последната нощ на Сократ“, „Другата смърт на Жанна д`Арк“) са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев,Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, 
Истанбул и др.

Негова съпруга е актрисата Доротея Тончева.