Робският синдром при българите

Анотация:

...Какво означава да позволиш на някого, на когото и да е, особено на представител на собствения ти народ, да те ограби по начин, непознат в световната история? Който да те обезличи напълно, да те затъпи до степен на животно и да те направи безразличен не само към собствената ти съдба, а и към съдбата на децата ти, на ония, които ще живеят след теб?

Какво означава да си примирèн с това? Да не надигнеш глас срещу унижаващия те, срещу грабещия те, срещу гаврещия се с теб? И дори да си съгласен с него, дори да си доволен от това, да го поощряваш, за да не го ядосаш, за да не стане по-лошо?

Означава, че у нас съществува един особен робски синдром, за който понякога не си даваме сметка. И докато не си признаем, че е тъкмо така, и докато не си отговорим защо е така, и не анализираме защо е така, нямаме шанс да помръднем и крачка напред, и йота напред, а рискуваме да стане още по-зле, да затънем още по-надълбоко, там, откъдето няма връщане и няма каквато и да е надежда, не толкова за самите нас, колкото за ония, които идват след нас...

За автора:

Александър Томов е роден на 3 юли 1944 г. в София.

Поет, белетрист, кинодраматург. Автор е на повече от 20 книги. Сценарист е на филми, най-известните от които са “Елегия”, "Маргарит и Маргарита", “Романтична история”, “Характеристика”, “Мечтатели”, “Смъртта може да почака”, "Изпепеляване".

Особено популярни са трилогиите му “Корупция”, “Новобогаташи”, “Четвъртата власт”, "византийската" трилогия "Пурпур", "Византийски лабиринт" и "Императрица Теофано", нашумелият роман "Криминале", стихосбирките "Квартал "Надежда" и "Луминисцентни балади".

За литературните си постижения е отличен със званието "Почетен гражданин на София".